Създаване на рамка за офшорни вятърни проекти в Черно море

На 12 февруари 2020г. Българската ветронергийна асоциация и WindEurope организираха онлайн дискусия на тема „Създаване на рамка за офшорни вятърни проекти в Черно море”. Събитието събра виртуално ключови заинтересовани страни от българските публични власти и Европейската комисия, производители на вятърни турнини, еколози, както  и инвеститори във вятърната индустрия с цел обмяна на информация и опит относно потенциала за офшорна вятърна енергия в Черно море.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че първата стъпка към стартирането на офшорни вятърни проекти е предварителното планиране, в частност морското пространствено планиране. Поради своите специфики офшорната вятърна енергия има потенциала да повлияе положително върху икономиката и България, подобно на останалите европейски държави, следва да се възползва от тази възможност за икономическо развитие в крайбрежните райони.

Привличането на бизнеса за използване на морските ресурси и развитието на потенциала на Черно море, същевременно поддържането на баланса между икономическите интереси и екологичната защита, е политика, която следва да бъде част от стратегическия за сектора Морски пространствен план на Република България (МПРБ).

На този етап обаче публикуваният МПРБ не предвижда разполагане на офшорни вятърни централи в Черно море. Липсата на стратегия за развитие на офшорната вятърна енергия се откроява и в други стратегически документи за сектора – Националния план Енергетика и Климат, както и в Стратегията за устойчиво eнергийно развитие на Република България до 2030г. с хоризонт до 2050г. Инвеститорите във вятърна енергия насочват своите планове на база на дългосрочните сигнали – националните амбиции за развитие на сектора и наличието на стабилна и предвидима пазарна среда. Ето защо е важно планове за развитие на офшорната вятърна енергия да бъдат включени в стратегическите документи при първа възможност за тяхната ревизия.

По време на онлайн дискусията беше засегната и темата за възможностите за финансиране на офшорните вятърни проекти, като основен акцент бе поставен върху Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Джайлс Диксън, изпълнителен директор на WindEurope, подчерта необходимостта от стабилна и предвидима регулаторна рамка за офшорните вятърни централи. Според Диксън Договорите за разлика ще бъдат предпочитан модел на офшорни вятърни проекти в Черно море, изгоден и за държавата, и за производителите, тъй като разликата се определя в зависимост от пазарните цени. Дания, Полша, Ирландия, Франция, Литва, Великобритания използват ефективно Договори за разлика.

Следваща стъпка към разработването на офшорна вятърна енергия в Черно море, очертана в рамките на дискусията, е да се гарантира симбиоза с другите икономически сектори. Многократното използване на морските пространства е желателно и технически възможно. Комуникацията с екологичните групи също е от решаващо значение. Джайлс Диксън посочи като добър пример в това отношение  подписания Меморандум за разбирателство и създаване на коалиция за разработването на офшорна вятърна енергия (офшорна коалиция). Коалицията, основана през ноември 2020 г., обединява неправителствени организации, представители на индустрията и оператори на преносни системи в цяла Европа за сътрудничество и устойчиво развитие на офшорната вятърна енергия в съответствие със защита на природата и морските екосистеми.

Не на последно място бе засегната възможността за стартиране на офшорен вятърен проект между България и Румъния под шапката на Европейския трансграничен механизъм. Двете съседни страни биха могли да почерпят добрите практики, не само от офшорната коалиция, но от  опита на останалите държави – членки, които чрез своите Интегрирани Национални планове Енергетика и Климат поемат политически ангажименти за чувствително увеличаване дела на офшорната вятърна енергия до 2030г. (до 111  ГВт).

Повече по темата тук.