На проведената кръгла маса на 26 септември 2023 г. беше представено изследване за наземния вятърен потенциал на България, изготвен от „Центъра за изследване на демокрацията“ (Center for the Study of Democracy), съвместно с съвместно с Австрийския технологичен институт.
Председателят на Надзорния съвет на БГВЕА, Миглена Стоилова, отговори на въпроса „Какви са ограниченията пред инвестициите във вятърни паркове у нас?“:
❗ „Потенциалът за вятърна енергия в страната, представен в изследването на ЦИД, се потвърждава и от силния инвестиционен интерес в България, като към момента в процес на развитие са приблизително 5 000 MW нови вятърни мощности. 👇
👉 България следва да се справи с административните пречки, за да се даде тласък на развитието на тези мощности, като същевременно се предприемат необходимите законодателни проемни за улесняване на процеса по присъединяване на нови вятърни мощности.
💡 За преодоляване на проблема с осигуряването на капацитет за присъединяване е необходимо ЕСО в ранен етап на проекта да се ангажира с обвързващото становище, от една страна, за да разполага достатъчно рано с информация за планираните инвестиции и да планира развитие на мрежата в тази посока и от друга, да се даде сигурност на инвеститорите за реализацията на проекта.
💡 България разполага както с добър вятърен, така и с добър слънчев потенциал. В съчетание с хидроенергийния потенциал на страната, технологиите за съхранение на енергия и трансграничната търговия може да се постигне голям дял на ВЕИ енергията в потреблението на България. Това от своя страна ще гарантира сигурност на доставките, както и конкурентни цени на електроенергията.
💡 Механизми като договори за разлика (CfDs) и дългосрочни договри за изкупуване на електроенергия (PPAs), предлагани от Европейската комисия за осигуряване на предвидимост на цените са механизми, които са приложими в условията на либерализиран пазар. България следва да насочи вниманието си към прилагане на тези механизми.“
