Административният директор на БГВЕА, Бетина Людмилова, представи ролята на вятърната енергетика в прехода към нисковъглеродна икономика на конференцията „Индустриален триатлон: климат, енергетика и околна среда“, организарана от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Поредицата от събития след COVID-19 доведоха до непредвидимост и високи цени на електроенергийните пазари в ЕС, което засили необходимостта от ВЕИ енергия, която да гарантира енергийната независимост на Европа, като през 2022 г. се наблюдава значителен ръст на ВЕИ инвестициите. Наред с това много компании започнаха да инвестират във ВЕИ технологии, за да осигурят частично или изцяло потреблението си на енергия и да запазят своята конкурентоспособност.
Нарастващите цени на емисиите в последните две години допълнително доведе до нарастване на себестойността на енергията, произведена от въглища и газ. Същевременно инвестиционните разходи за ВЕИ енергия, и в частност за оншорна вятърна енергия, намаляха значително през последното десетилетие, като вятърната енергия е категорично най-евтината към настоящия момент.
В България следва да се даде възможност на индустрията да се възползва от наличния ресурсен потенциал от вятър и слънце, като:
1. Се насърчи прилагането на механизми като договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия (PPAs), което от една страна ще стимулира ВЕИ инвеститорите и ще осигури предвидима цена и произход на електроенергията за бизнеса;
2. Премахване на ограничението за задължително сключване на сделки между производители и потребители само на организиран борсов пазар. Отпадането на тази разпоредба за ветроенергийните производители би позволило индустриалните потребители да задоволят потреблението си, чрез балансиран микс от вятър и слънце.
България следва да изпълни заложените цели за декарбонизация като насърчава развитието на възобновяема енергия, същевременно запазвайки конкуретоспособността на индустрията.