БГВЕА: Предложените ограничения в ИНПЕК създават риск за инвестиционната среда, конкурентоспособността и енергийния преход

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), която обединява голяма част от инвеститорите и операторите на вятърни електроцентрали в България, изразява сериозна загриженост относно ограниченията, предложени в Доклада за екологична оценка и Доклада за оценка за степента на въздействие към актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК 2024).

Според БГВЕА предложените ограничения надхвърлят въздействието им върху развитието на един отделен сектор и поставят под риск изпълнението на националните и европейските цели в областта на енергетиката и климата. Те ограничават възможностите за развитие на конкурентно производство на чиста електроенергия и могат да отслабят привлекателността на България за инвестиции в енергоемки производства, центрове за данни, производство на зелен водород и други високотехнологични индустрии.

БГВЕА заявява:

“Решенията, които ще бъдат взети по ИНПЕК, ще окажат влияние далеч отвъд енергийния сектор. Те ще определят доколко България ще остане привлекателна за нови инвестиции в българската икономика, които биха могли да разчитат на конкурентна, чиста и достъпна електроенергия. Те ще дадат сигнал за надеждното функциониране на правовата държава, която изпълнява поетите международни ангажименти. Затова считаме, че всички ограничения следва да бъдат основани на актуални научни данни, действащото законодателство и задълбочена оценка на техните икономически последици. Само така можем едновременно да защитим околната среда, да гарантираме правна сигурност и да подкрепим устойчивото развитие на българската икономика.”

Особено притеснителни са мерките, предложени в раздел 6.2 на Доклада за оценка за степента на въздействие, които въвеждат широки пространствени ограничения за развитието на нови ветроенергийни проекти. Те излизат далеч извън границите на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ и обхващат значителни части от регионите с най-висок ветрови потенциал в България, включително Добруджа, Източните Родопи и части от Бургаска област, които са определени по административните граници на общините, а не на база на хабитати с определено застрашено биоразнообразие.

Мащабът на предлаганите ограничения е представен на Фигура 1. Както се вижда, засегнати са значителни части от териториите с най-висок ветрови потенциал в България.

Допълнително притеснение буди обстоятелството, че предложените ограничения възпроизвеждат мерки от Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (2012–2020 г.), който вече не е в сила. Според БГВЕА използването на подобен документ като основание за нови ограничения поставя сериозни въпроси относно тяхната правна обоснованост и съответствието им с действащото европейско и национално законодателство.

Фигура 1. Предложените ограничения в Доклада за оценка за степента на въздействие към ИНПЕК 2024 засягат значителна част от териториите с най-висок ветрови потенциал в България.

В рамките на общественото обсъждане мотивирани становища представиха БГВЕА, други представителни организации на енергийния сектор, както и редица български и международни инвеститори. Въпреки това, публикуваната от МОСВ съгласувателна таблица показва, че по същество възраженията срещу предложените ограничения не са взети предвид. В резултат се създава реален риск тези ограничения да бъдат включени в окончателното становище по екологична оценка, което ще бъде издадено от министъра на околната среда и водите.

БГВЕА счита, че обсъжданите ограничения следва да бъдат разглеждани и през призмата на дългосрочната енергийна и индустриална политика на страната. Наличието на достатъчно местно производство на електроенергия от възобновяеми източници е ключов фактор за привличането на нови производства, центрове за данни, производство на зелен водород и други високотехнологични инвестиции. Ограничаването на развитието на един от най-конкурентните местни енергийни ресурси би намалило това стратегическо предимство на България и съответно би дало предимство на инвестициите в съседните държави, с които функционираме в общ енергиен пазар.

БГВЕА призовава компетентните институции, преди приемането на окончателното становище по екологична оценка на ИНПЕК, да преразгледат предложените ограничения в открит диалог с експертната общност и заинтересованите страни. Асоциацията е убедена, че е възможно да бъде постигнат баланс между ефективната защита на околната среда и създаването на предвидима регулаторна рамка, основана на актуални научни данни и действащото законодателство.

Официалните становища на БГВЕА по Доклада за екологична оценка и Доклада за оценка за степента на въздействие, са достъпни на сайта на организацията.

Общественото обсъждане на Доклада за екологична оценка на актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК 2024) е насрочено за 31.08.2026 г. https://www.moew.government.bg/bg/vajno-obyava-za-provejdane-na-obstestveno-obsujdane-na-doklad-za-ekologichna-ocenka-na-proekta-na-integriran-plan-v-oblastta-na-energetikata-i-klimata-na-republika-bulgariya-2021-2030-g-aktualizaciya-2024-g/