Повече слънчева енергия през лятото, въглища и внос през зимата: защо България има нужда от повече вятър?
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за първите седем месеца на 2026 г. показват съществени сезонни различия в структурата на електропроизводството в България. През зимните месеци, когато потреблението е най-високо, страната продължава да разчита в значителна степен на въглищни централи и внос на електроенергия. Ускореното развитие на вятърната енергетика би могло да осигури допълнително местно производство именно през част от тези периоди и да допринесе за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и външни доставки.
Различните производствени профили на слънцето и вятъра създават възможности за взаимно допълване
През януари 2026 г. фотоволтаичните централи са произвели 282 GWh електроенергия, а през юли – 1021 GWh, или над 3,6 пъти повече. За същия период производството от вятърни електроцентрали намалява от 177 GWh през януари до 76 GWh през юли.
Тези различия отразяват сезонните особености на двата ресурса. Докато фотоволтаичните централи произвеждат основно през светлата част на денонощието, с най-голям потенциал през пролетта и лятото, вятърните турбини могат да осигуряват електроенергия и през нощта, както и през студените месеци, когато слънчевото производство е ограничено.
За първите седем месеца на 2026 г. българските фотоволтаични централи са произвели общо 4443 GWh, докато вятърните – едва 762 GWh. С други думи, производството от слънчева енергия е близо шест пъти по-голямо от това от вятър.
Разликата отразява не само характеристиките на двата енергийни ресурса, но и същественото изоставане в развитието на вятърните мощности. България разполага с едва 716 MW инсталиран вятърен капацитет, значително под потенциала на страната. За сравнение, вятърната енергия осигурява приблизително една пета от електропотреблението в Европейския съюз, докато делът ѝ в България остава около 3%. Това показва съществените неизползвани възможности за увеличаване на производството от местен възобновяем ресурс.
За България предизвикателството вече не е просто да изгражда повече възобновяеми мощности, а да осигури по-балансирана структура на производството през различните сезони и часове на денонощието.
През зимата зависимостта от въглища и внос се увеличава
През януари 2026 г., когато нетното потребление на електроенергия достига 4015 GWh, въглищните електроцентрали произвеждат 1152 GWh. Това е близо четири пъти повече от производството на фотоволтаичните централи и 6,5 пъти повече от вятърните.
Въглищните централи осигуряват приблизително 31% от нетното производство на електроенергия през месеца, при около 5% от вятърни и 7,5% от фотоволтаични мощности. Високият дял на въглищните централи през зимата до голяма степен е вследствие на ниския дял на инсталирани вятърни мощности в България, които биха могли да заместят значителна част от производството от изкопаеми горива, включително през нощта и през студените месеци.
Въпреки значителното производство от въглища и ядрена енергия, през януари България има нетен внос от 270 GWh. През февруари нетният внос е още 267 GWh. Така само за първите два месеца на 2026 г. България отчита нетен внос на електроенергия от 537 GWh.
С настъпването на пролетта картината се променя. Производството от фотоволтаични централи нараства значително, докато потреблението намалява. През април страната вече отчита нетен износ от 424 GWh, а през юли той достига 827 GWh.
За целия период януари–юли България остава нетен износител на електроенергия с положителен баланс от 1594 GWh. Съществените различия между зимните и летните месеци обаче показват колко важна е структурата на местното производство за покриване на потреблението през различните сезони.
По-балансираният енергиен микс е важен и за цените на електроенергията
Развитието на вятърната енергетика има и съществено икономическо значение. Нарастващото фотоволтаично производство увеличава предлагането и оказва натиск за понижаване на борсовите цени през слънчевите часове. През останалата част от денонощието обаче електроенергийната система продължава да разчита на други производствени източници, чиито разходи могат да бъдат по-високи.
Системите за съхранение позволяват част от произведената електроенергия да бъде използвана по-късно, но не създават допълнителна енергия и имат ограничена продължителност на разреждане. Новите вятърни мощности, от своя страна, увеличават общото количество произведена електроенергия и могат да осигуряват допълнително предлагане в часове без слънчево производство.
При достатъчен вятърен ресурс това би могло да ограничи необходимостта от използване на по-скъпи конвенционални мощности и да допринесе за по-конкурентни пазарни цени. Този ефект е особено важен за българската индустрия, за която енергийните разходи са съществен фактор за конкурентоспособността.
България има нужда от повече вятър и условия за неговото развитие
Данните на НСИ показват съществено предизвикателство пред българската електроенергийна система – значителните сезонни различия в структурата на производството и продължаващата необходимост от въглищни мощности и внос през зимните месеци..
За да използва по-пълноценно своя вятърен потенциал, България трябва да осигури предвидима регулаторна рамка, по-ефективни разрешителни процедури и своевременно развитие на електропреносната мрежа, с цел ускорено развитие на вятърни мощности до 2030 г.
Въпросът не е дали страната има нужда от повече слънчева или повече вятърна енергия. Двете технологии имат различни производствени профили и развитието им, подкрепено от съхранение и системна гъвкавост, може да осигури по-пълноценно използване на местните енергийни ресурси, постепенно да замести по-скъпото производство от изкопаеми горива и да ограничи необходимостта от внос.
Източници: НСИ – Производство и доставки на електрическа енергия;
