Становище на БГВЕА относно 10-годишен План за развитие на преносната електрическа мрежа на ЕСО ЕАД

Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) изпрати до Комисия за енергийно и водно регулиране своето становище по Плана за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2026–2035 г., разработен от ЕСО ЕАД. Предложенията ни са насочени към съответствието на Плана с националните енергийни и климатични цели, обосноваността на прогнозните сценарии и прозрачността на инвестиционната програма.
БГВЕА подкрепя модернизацията на електропреносната инфраструктура и подчертаваме необходимостта дългосрочното планиране да осигурява техническите предпоставки за бъдещото развитие на производството и потреблението. В този контекст, предлагаме КЕВР да изиска допълване и прецизиране на Плана преди окончателното му одобряване.
Съответствието с ИНПЕК следва да бъде подкрепено с оценка на необходимата инфраструктура. В становището е посочено разминаването между предвидените 747 MW нови вятърни мощности до 2035 г. и целите за развитие на вятърната енергия в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Съгласно целите по ИНПЕК, представени в таблица 3.3 на Плана, към 2035 г. вятърните мощности следва да достигнат общо 4431 MW, от които 2720 MW наземни. При предвидените 747 MW нови мощности общият инсталиран вятърен капацитет би достигнал 1463 MW. Тази стойност е значително под целта само за наземната вятърна енергия и приблизително три пъти по-ниска от общата цел за наземни и офшорни мощности. Според БГВЕА включването на целевите мощности в прогнозните баланси трябва да бъде придружено от анализ на мрежовите потребности и конкретни инвестиционни решения за тяхното интегриране.
Асоциацията предлага разработването на алтернативен сценарий с по-балансирана структура на мощностите и развитие на вятърната енергия, съответстващо на ИНПЕК. Сравнението между сценариите следва да обхване сигурността на снабдяването през зимния период, очакваните ограничения на производството, възможностите за зареждане на съоръженията за съхранение извън слънчевите часове и натоварването на мрежовите съоръжения. Резултатите трябва да бъдат отчетени при определяне на инвестиционните приоритети, включително в районите с висок вятърен потенциал.
Изпреварващото планиране изисква оценка на потребностите отвъд вече договорените присъединявания. БГВЕА настоява обоснованите инвестиционни намерения да бъдат разглеждани по прозрачни и съпоставими критерии, отчитащи местоположението, степента на готовност и очакваните срокове за реализация на проектите. Отсъствието на предварителен договор за присъединяване не следва само по себе си да изключва даден проект от анализа на бъдещите мрежови потребности.
Предлагаме КЕВР да изиска от ЕСО представяне на използваната методология за оценка на инвестиционните намерения, тъй като наблюдаваме непоследователен подход и смесване на договорени присъединявания, инвестиционни намерения и националните цели по ИНПЕК..
Сред част от останалите искания на БГВЕА са:
- Пълна, последователна и проверима инвестиционна програма, която посочва необходимите мрежови решения, техните приоритети, технически параметри, финансиране и съгласувани срокове. настоява и за единно представяне на инвестиционната програма, което да отстрани установените разминавания между Плана и доклада на работната група на КЕВР. Предлага се съществените инфраструктурни проекти, включително дейностите по GREENABLER, да бъдат представени с ясно определени технически обхват, етапи, срокове, източници на финансиране и очакван принос към преносната способност и възможностите за присъединяване.
- Измерими резултати и предвидимост за ползвателите на мрежата — къде, кога и при какви условия инвестициите ще осигурят допълнителен капацитет за присъединяван.
- Технически обосновани прогнози и оценки, които разграничават наземните и офшорните вятърни мощности, отразяват реалистично производството и приноса им при зимни максимални товари и отчитат възможностите на съвременните вятърни централи за предоставяне на системни услуги.
- По-голяма прозрачност при планирането на ремонтите на всички нива на напрежение и за своевременно уведомяване при продължителни ограничения, така че производителите да могат да планират дейността и договорните си ангажименти.
- Прецизиране на прогнозите за вятърно производство, последователно разграничаване на наземните и офшорните мощности и обвързване на оценките за системна сигурност с оглед на съвременните технически решения и възможности, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/631, и факта, че голяма част от необходимите за стабилността на системата функции вече могат да бъдат предоставяни и от новите вятърни паркове.
- Отчитане на бъдещия репауъринг на вятърните паркове, както оценка на възможностите за по-ефективно използване на вече договорения капацитет чрез хибридни обекти.
БГВЕА счита, че Десетгодишният план трябва да създава условия за реализиране на националните енергийни цели чрез своевременна подготовка на необходимата инфраструктура. Недостатъчното отчитане на бъдещите производствени мощности създава риск мрежовите ограничения да се превърнат в трайна пречка пред инвестициите и постигането на по-балансиран и устойчив електроенергиен микс. Затова е необходимо установените несъответствия да бъдат отстранени преди окончателното одобряване на Плана, а инвестиционните приоритети да бъдат обвързани с прозрачни прогнози, конкретни срокове и измерим принос към сигурността на снабдяването и възможностите за присъединяване.
С целият текст на становището можете да се запознаете по-долу:



