Франция подготвя 11,1 GW нови офшорни вятърни мощности, които ще покриват над 10% от електропотреблението ѝ

Европейската комисия даде зелена светлина за нова мащабна програма за развитие на офшорната вятърна енергия във Франция. Предвижда се изграждането и експлоатацията на 11 вятърни парка в Северно море, Атлантическия океан и Средиземно море, с общ инсталиран капацитет до 11,1 GW.

След въвеждането им в експлоатация проектите се очаква да произвеждат до 47,8 TWh възобновяема електроенергия годишно. Това количество съответства на приблизително 10,6% от годишното потребление на електроенергия във Франция и показва мащаба, който офшорната вятърна енергия може да достигне в националния енергиен микс.

Програмата ще бъде реализирана в рамките на 25 години, като максималният финансов обхват достига 63 млрд. евро. Изборът на проектите ще бъде извършен чрез конкурентни тръжни процедури, базирани на механизма договор за разлика (Contract for Difference – CfD).

Вятърната енергия като двигател на индустриална конкурентоспособност

Решението е част от по-широката европейска политика за ускоряване на инвестициите в чиста енергия и технологии с нулеви нетни емисии. Освен производството на електроенергия, развитието на офшорни вятърни паркове създава търсене по цялата индустриална верига – от производство на турбини и компоненти до пристанищна инфраструктура, морска логистика, проектиране, строителство, експлоатация и техническа поддръжка.

Докато офшорният сектор навлиза в период на ускорено развитие, наземната вятърна енергия вече е утвърден компонент от електроенергийната система на Франция. В края на 2025 г. инсталираната мощност на наземните вятърни централи достига 23,9 GW, след добавяне на около 0,9 GW нови мощности през годината. Производството от наземен вятър достига 43,9 TWh, което покрива приблизително 10% от потреблението на електроенергия в страната.

Новата многогодишна енергийна програма на Франция предвижда продължаване на развитието на наземния вятър с темп около 1,3 GW нови мощности годишно, като важна роля ще има и репауърингът – замяната на по-старите турбини с по-мощни и ефективни съоръжения.

Развитието на вятърната енергия все повече се разглежда като част от индустриалната политика на Европа – инструмент за привличане на инвестиции, създаване на работни места и укрепване на енергийната сигурност.

Франция показва, че дори държави с традиционно силна ядрена енергетика разширяват ролята на вятъра. В бъдещата европейска енергийна система място има за всички нисковъглеродни технологии, които заедно осигуряват сигурна, достъпна и конкурентоспособна енергия.

Повече за решението на ЕК

Схемата бе одобрена съгласно Рамката за държавна помощ в подкрепа на Сделката за чиста промишленост (CISAF), приета от Европейската комисия миналата година. ЕК заключи, че френската програма е необходима, подходяща и пропорционална за ускоряване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии и улеснява прилагането на Сделката за чиста промишленост (Clean Industrial Deal).

CISAF позволява следните видове помощ, която може да бъде отпускана от държавите членки до 31 декември 2030 г., за да се ускори чистият преход:

• Мерки за ускоряване на внедряването на възобновяема енергия и нисковъглеродни горива (раздели 4.1 и 4.2). Държавите членки могат да създават схеми за инвестиции във всички възобновяеми енергийни източници, както и в съхранението на енергия, с опростени тръжни процедури. Предвидени са и специфични правила за ускоряване на внедряването на нисковъглеродни горива.
• Мерки, позволяващи временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемки потребители, за да се осигури преходът към евтина чиста електроенергия (раздел 4.5). Такива мерки ще помогнат да се избегне преместването на промишлени дейности на места, където липсват екологични разпоредби или те са по-малко амбициозни, преди декарбонизацията на електроенергийната система на ЕС да се превърне напълно в по-ниски цени на електроенергията.
• Мерки, улесняващи декарбонизацията на промишлените процеси (раздел 5). Държавите членки могат да подкрепят инвестиции в декарбонизацията на промишлените дейности, за да намалят зависимостта от вносни изкопаеми горива. Това може да се случи чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използване на възобновяем и произведен на електроенергия водород, който отговаря на определени условия, с разширени възможности за подкрепа на декарбонизацията на промишлените процеси, преминаващи към горива, получени от водород.
• Мерки за осигуряване на достатъчен производствен капацитет за чисти технологии (раздел 6). Държавите членки могат да предоставят инвестиционна подкрепа за стратегически проекти в съответствие със Закона за нетно нулево производство в промишлеността (като батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, електролизатори и улавяне и съхранение на въглерод). Това включва и производството на ключови компоненти и производството и рециклирането на свързани критични суровини.
• Мерки за намаляване на риска от частни инвестиции, необходими за внедряването на чиста енергия, промишлена декарбонизация, производство на чисти технологии, някои проекти за енергийна инфраструктура и проекти в подкрепа на кръговата икономика (раздел 8).

Прочетете повече на https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_26_1577