Участие на БГВЕА в обществено обсъждане в КЕВР: Призоваваме за по-бързи регулаторни промени на балансиращия пазар
На 31 август 2026 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проведе обществено обсъждане на проект на доклад, свързан с модернизацията на енергийния сектор. Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) взе участие в обсъждането, като изрази принципна подкрепа към усилията на регулатора, но обърна сериозно внимание на необходимостта от съкращаване на заложените срокове за изпълнение на дефинираните мерки и регулаторни промени, които КЕВР и ЕСО трябва да разработят по отношение последващото участие на новите технологии на балансиращия пазар.
Обхват на доклада на КЕВР
Публикуването на доклада се изисква за изпълнение на етап 351, Реформа C13.R3 от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Документът сам по себе си не въвежда нови правила, а прави задълбочен анализ на текущото състояние, предизвикателствата и необходимите мерки и регулаторни промени. В него се съдържат три основни направления:
- Оценка на регулаторните условия за участието на системите за акумулиране на енергия и промишлените потребители на балансиращия пазар.
- Анализ на разходите и ползите от инсталирането на интелигентни измервателни уреди за битови и небитови клиенти с предоставена мощност до 100 kW.
- Мерки за премахване на пречките пред оптимизацията на потреблението.
Както споделихме по време на осъждането, БГВЕА приветства изготвения доклад и счита, че и трите анализа са много важни стъпки за прецизиране на регулаторната рамка и осигуряване на необходимата среда за модернизиране на българската енергетика.
По време на обсъждането обърнахме внимание и на важната констатация на КЕВР в доклада, че в сравнение с предходните пет години се наблюдава увеличение на технологичната диверсификация и демонополизиране на пазара. Този положителен ефект се дължи именно на активното участие на ВЕИ и системите за съхранение (BESS) след въведените през 2024 г. нормативни промени.
Видно от представените в проекта на доклад на КЕВР обобщени данни за автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране през 2026 г., ВЕИ и батериите вече доминират балансиращите мощности в посока „надолу“ с дял от над 40%, а в посока „нагоре“ – делът им се е увеличил над 10 пъти в сравнение с 2025 г. Това доказва нарастващия им потенциал и технически възможности да участват в предоставянето на балансиращи услуги, което категорично аргументира нуждата от следващи нормативни промени за още по-разширеното им участие.
В същото време от доклада става ясно, че макар ВЕИ и батериите технически да могат да предоставят услуги за първично регулиране на честотата (FCR), те все още не могат да участват на пазара поради регулаторни и административни бариери. Поради тази причина предоставянето на тази системна услуга все още се извършва на 100% от кондензационни централи.
Идентифицираните от КЕВР мерки, които могат да бъдат предприети за отстраняване на пропуските пред понататъшното навлизане на BESS и управлението на потреблението (DSR) на пазара на балансираща мощност, са дефинирани по-долу:
– поетапно въвеждане на търгове за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги за по-кратки периоди на валидност или на вторични търгове за неразпределена разполагаемост за допълнителни услуги, както и въвеждане на двупосочни търгове за разполагаемост за допълнителни услуги
– осигуряване на положителен и отрицателен резерв за услуги за първично регулиране на честотата FCR и резерви за регулиране на честотата и обменната мощност (FRR)
– след достатъчно увеличаване на пазарната конкуренция, измерена чрез индексите на пазарна концентрация за услуги за FCR и резерви за aFRR и mFRR, може да се въведе пазарен модел за разпределение на средствата между различните видове резервен капацитет
– изменение на ПУЕЕС с цел въвеждане на технически условия за новите технологии
– ОПС следва да организира на всяко тримесечие публично обучение за всички заинтересовани страни за целите на участието им на балансиращия пазар.
Основно притеснение: Сроковете за реформи са прекалено далечни
Основното притеснение на БГВЕА, изразено по време на заседанието, е свързано със заложените срокове в предложения от КЕВР график за изпълнение на идентифицираните мерки. Определянето на период чак до края на 2027 г. за промени в ПТЕЕ, ПУЕЕС и Тръжните правила на ЕСО е прекалено далечен хоризонт.
ВЕИ секторът и батериите се развиват с изключителна динамика. Изкуственото забавяне на нормативната рамка до 2027–2028 г. ще спира частните инвестиции в гъвкавост и ще поддържа зависимостта на системата от въглищните централи.
В тази връзка БГВЕА призовава КЕВР:
- Заложените срокове да бъдат преразгледани и съкратени.
- Да се дефинира ясен механизъм за отпадане на ценовите тавани при постигане на определена пазарна конкуренция.
Подкрепа за ускореното внедряване на интелигентни електромери
По отношение на втората част от доклада, включваща сценарий за ускорена подмяна на 3.31 млн. електромера между 2027 и 2031 г., БГВЕА напълно подкрепя направения от Комисията извод за икономическата целесъобразност на мярката. Ускореното внедряване на интелигентни измервателни уреди е критично необходима инфраструктурна предпоставка за модернизиране на електроразпределителните мрежи, развитие на активното участие на клиентите и възползването им от ценови стимули.
На общественото обсъждане позиции изразиха още представители на ЕСО ЕАД, АПСТЕ, АСЕП и електроразпределителните дружества. БГВЕА ще използва установения срок за подаване на становища, за да внесе официално своите аргументи и конкретни предложения по доклада.
Дружествата и организациите могат да внесат становища по доклада на КЕВР в срок от 14 дни, регулаторът ще се произнесе на закрито заседание, насрочено за 21 август.
Проектът на доклад е достъпен на сайта на КЕВР на адрес: https://www.dker.bg/index.php?mact=CGCalendar,cntnt01,default,0&cntnt01event_id=1439&cntnt01display=event&cntnt01returnid=101



