Димитър Зарчев, ЦДУ: “Нямаме вятър още да се развива, но го чакаме и него, надяваме се”
На 10 юли в предаването „Говори сега“ по БНТ гост беше инж. Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление на ЕСО ЕАД.
Димитър Зарчев е част от екипа на ЕСО от 2007 г., като от 2019 г. е директор на дирекция Централно диспечерско управление. През 2021 г. е избран за член на Борда на Европейската асоциацията на електропреносните оператори – ENTSO-E. През годините активно се включва с експертиза в създаването на Координационния център по сигурността на електроенергийните мрежи на страните от Югоизточна Европа, както и в преговорните процеси за интегриране на страните от Западните Балкани към Единния европейски пазар. Зарчев има съществен принос в постигнатото от ЕСО за развитие на трансевропейската инфраструктура и гарантиране сигурността на доставките на електроенергия в условията на преход към климатично неутрална енергетика.
За БГВЕА сред най-важните акценти от неговото изказване бяха:
- Вятърът е осигурил 8% от производството в деня с най-висок товар на системата – 2 февруари 2026 г.
- “Нямаме вятър все още да се развива, но го чакаме и него, надяваме се”
- ВЕИ и батериите се превръщат в активни участници на балансиращия пазар. ЕСО вече използва техните възможности в значителни обеми за управление на небалансите в системата
- Конвенционалните мощности към днешна дата са ключови за регулиране на напрежението, но съществуват и нови технологии за поддържане на напрежението извън базовите централи
- Регионът на България остава сред най-изостаналите в Европа по отношение на развитието на инфраструктура. В други части на Европа нови мрежи и междусистемни връзки се изграждат активно и непрекъснато, докато в нашия регион проектите все още са единични
Публикуваме резюме на всички теми, обсъдени по време на разговора.
Вятърът – липсващото парче в пъзела на енергийната система
Ръководителят на ЦДУ на ЕСО ЕАД Димитър Зарчев обърна внимание, че България все още не разполага с достатъчно вятърни мощности, „но го чакаме и него, надяваме се“.
Към юли 2026 г. инсталираната мощност на батерийните системи достига 4 400 МВт, което се равнява на целия товар на електроенергийната система в обичаен юлски ден. Инсталираната мощност на фотоволтаичните централи вече е 6 800 МВт.
ВЕИ понижават цените на електроенергията
Зарчев обърна внимание и на ползите от зелената енергия, която реално допринася за понижаването на цените на електроенергията в България, въпреки че все още не можем да разчитаме на ВЕИ за осигуряването на 100% от необходимата енергия във всеки момент.
Показателен е даденият от него пример от 2 февруари тази година, когато е отчетен най-високият товар на електроенергийната система в България – 7 500 МВт. Общото потребление за денонощието е било приблизително 160 000 МВтч.
Особено важно е, че през този ден 8% от потреблението е било осигурено от българските вятърни електроцентрали.
При едва 715 МВт инсталиран вятърен капацитет, представляващ под 4% от всички мощности в България, делът на вятърната енергия от 8% показва значението на технологията за покриването на зимното потребление и вечерните пикове на системата.
Батериите също допринасят в часовете с пиково натоварване, като ограничават ценовия натиск, когато производството от ВЕИ намалее. Те са изключително полезни и много от тях вече са включени в системите за балансиране на ЕСО, така че капацитетът им се използва при възникване на небаланси.
Положителна е и новата тенденция България да се превръща във важен доставчик на електроенергия за региона във вечерните часове – именно по време на пика, когато цените са високи. „Под 30 000 МВтч на ден не съм видял и всичко е износ, и то в скъпите часове.“
Конвенционалните мощности все още имат важна роля, но се развиват и нови решения
България е част от европейските платформи за балансиране, което значително подпомага работата на системния оператор.
След като страната изпълни насоките на Европейската комисия и изискванията на европейското законодателство, ограниченията върху цените на балансиращия пазар на практика бяха премахнати и беше позволено отрицателното ценообразуване.
Според Зарчев това е имало силен положителен ефект, тъй като участниците са започнали да бъдат по-отговорни при поддържането на балансирани позиции, а системата като цяло е станала по-балансирана.
Към момента България разполага с достатъчно мощности за балансиране. Освен конвенционалните централи, ВЕИ и батериите се превръщат в активни участници на балансиращия пазар. ЕСО вече използва техните възможности в значителни обеми за управление на небалансите в системата.
Днес балансирането на системата без конвенционални мощности би било трудно задача. Относно поддържането на напрежението без конвенционални мощности – би било невъзможно към днешна дата.
Зарчев обаче обърна внимание и на развитието на нови технологии за поддържане на напрежението извън конвенционалните централи:
„Винаги има ново решение, винаги има нещо ново, което, въпреки че системата е консервативна в това отношение. Но извеждането на една технология трябва да се случи, след като е въведена новата такава.“
В ЕСО се извършва проучване, в рамките на което се разглеждат нови методи, включително използването на системни синхронизатори извън конвенционалните мощности, с които да бъдат поддържани необходимите режийни параметри. Не стана ясно обаче какъв е напредъкът на ЕСО в тази област спрямо внедряването им.
Междусистемната свързаност е ключова, но регионът изостава
Увеличаването на междусистемната свързаност носи безспорни ползи за електроенергийната система. То позволява на България да получава подкрепа от съседните пазари, когато има необходимост от балансиране, и същевременно да изнася електроенергия при наличие на излишък.
Зарчев обаче обърна внимание, че регионът на България остава сред най-изостаналите в Европа по отношение на развитието на инфраструктура. В други части на Европа нови мрежи и междусистемни връзки се изграждат активно и непрекъснато, докато в нашия регион проектите все още са единични.
Същевременно работата по зелените енергийни коридори, в които участва и България, вече е в напреднала фаза. Целта им е да позволят преноса на големи количества зелена електроенергия и да увеличат капацитета за трансграничен обмен.
Коридорът Изток–Запад очертава пътя на каспийската електроенергия към Италия, а Вертикалният зелен коридор е насочен към Украйна. Това са сложни инфраструктурни инициативи, в които участват електропреносни оператори от множество държави.
Реалистичните очаквания на Зарчев са тези проекти да влязат в експлоатация след около десет години.
Цялото интервю с Димитър Зарчев можете да гледате на сайта на БНТ:
https://bnt.bg/news/shte-prodavame-zelena-energiya-na-ukraina-i-italiya-govori-dimitar-zarchev-ot-centralnoto-dispetchersko-upravlenie-na-eso-v418756-350150news.html
