PFAS, микропластмаси и вятърни турбини: какво показват фактите?
В последните дни в социалните мрежи се разпространяват публикации, според които Европейската комисия едва ли не е „признала“, че вятърните турбини представляват значим източник на PFAS и микропластмасово замърсяване. Българска ветроенергийна асоциация счита за необходимо да внесе факти и контекст в обществения разговор.
Темите за PFAS и микропластмасите са реални екологични въпроси и заслужават сериозно внимание. Именно затова Българската ветроенергийна асоциация счита за необходимо да внесе факти и контекст в обществения разговор. Когато става дума за околна среда и човешко здраве, официалните документи на европейските институции и научните публикации следва да бъдат представяни в тяхната цялост, а не чрез отделни извадки и заключения, които самите източници не правят.
Какво всъщност казва Европейската комисия?
На 13 юли 2026 г. австрийският евродепутат Гералд Хаузер писмен въпрос E-002887/2026 до Европейската комисия, озаглавен „Замърсяване с PFAS от вятърни турбини“. В самия въпрос Хаузер твърди, че вятърните паркове „непрекъснато замърсяват“ околната среда с PFAS и че от вятърните турбини се освобождават повече от 200 химични вещества. Във въпроса си депутатът задава както принципно искане какво ЕС планира по отношение на PFAS, така и конкретно спрямо вятърния сектор. Това са твърдения, формулирани от автора на парламентарния въпрос, а не заключения на Европейската комисия.
В официалния си отговор от 4 септември Европейската комисия не потвърждава твърдението, че е установено значимо PFAS замърсяване от вятърни турбини. Комисията обяснява, че компетентните органи на Дания, Германия, Нидерландия, Норвегия и Швеция още през 2023 г. са внесли широко предложение за ограничаване на PFAS, обхващащо употребите на тези вещества в множество сектори. В рамките на тази общоевропейска процедура се разглеждат и определени приложения във вятърната енергетика, като се оценяват рискът, наличието на алтернативи и социално-икономическите последствия. Комисията посочва, че преди приключването на научната оценка не може да се предвиди как конкретните употреби на PFAS във вятърните турбини ще бъдат третирани в окончателната регулация.
Това разграничение е съществено. Фактът, че дадена употреба се оценява, не означава, че тя вече е установена като значим източник на замърсяване.
Европейската процедура обхваща над 10 000 PFAS и цялата икономика
PFAS е общо наименование за голяма група пер- и полифлуороалкилирани вещества, използвани в множество промишлени и потребителски приложения заради устойчивостта им на вода, мазнини, високи температури и химично въздействие. Същите свойства, които ги правят полезни, са и причината част от тях да бъдат сериозен екологичен проблем – те могат да бъдат изключително устойчиви и да се натрупват в околната среда. Европейската агенция по химикалите (ECHA) посочва, че широкото европейско предложение обхваща повече от 10 000 вещества.
През август 2025 г. ECHA публикува актуализираното предложение и неговия „Обосноваващ документ“ (Background Document). Той е изготвен от петте държави вносители след разглеждането на повече от 5600 научни и технически становища, получени в рамките на обществената консултация. Именно този мащабен документ служи като основа за последващите становища на научните комитети на ECHA. Разглеждат се употреби на PFAS в текстил и облекло, опаковки и материали в контакт с храни, метални изделия, козметика, медицински изделия, транспорт, електроника и полупроводници, строителни продукти, смазочни материали, нефтена и минна промишленост, енергетика и редица други области. ECHA оценява отделните сектори именно защото употребите, емисиите, рисковете, възможните заместители и социално-икономическите последствия са различни.
През март 2026 г. Комитетът за оценка на риска на ECHA прие окончателното си становище, а Комитетът за социално-икономически анализ прие проект на становище. Двата комитета подкрепят общоевропейско ограничаване на PFAS, но с целеви изключения за определени употреби и с мерки за минимизиране на емисиите. Към септември 2026 г. процедурата все още не е приключила – окончателното становище на Комитета за социално-икономически анализ се очаква до края на годината. Следователно представянето на самото присъствие на вятърната енергия в европейската процедура като „признание на ЕС, че вятърните турбини замърсяват с PFAS“ не отразява правилно съдържанието и целта на тази процедура.
PFAS се оценяват и при конвенционалните енергийни технологии
Понякога в публичните публикации се създава впечатление, че PFAS са проблем, който европейската процедура свързва специално с вятърните турбини. Това също не отговаря на начина, по който ECHA картографира употребите.
PFAS се използват в технически материали и компоненти в множество промишлени технологии. Потенциални приложения има в уплътнения, електронни компоненти, кабели, покрития, смазочни материали, машини и друго оборудване. Това засяга както възобновяемата енергетика, така и ядреното и конвенционалното производство на електроенергия, нефтената и газовата индустрия. В официалното „Картографиране на употребите на PFAS“ на ECHA различните приложения се разглеждат по функция и сектор, а не като класация на електроенергийните технологии по степен на замърсяване.
Именно затова наличието на PFAS в конкретен компонент не е равнозначно на доказана значима емисия в околната среда. За реална оценка са необходими данни за конкретното вещество, неговото количество, начина, по който е вложено в материала, възможността да бъде освободено, пътищата за разпространение и действително измерената експозиция.
Какво показва Швеция – една от държавите, поискали ограничаването на PFAS?
Швеция е особено показателен пример, тъй като е една от петте държави, внесли предложението за широко европейско ограничаване на PFAS. Тоест става дума за държава, която активно настоява за по-строго регулиране на тази група вещества.
Шведската агенция за опазване на околната среда (Naturvårdsverket) е държавният орган на Швеция в областта на околната среда. По възлагане на шведското правителство агенцията провежда национален скрининг на наличието на PFAS в повърхностните и подземните води. Резултатите са публикувани в доклада „Високофлуорирани вещества (PFAS) и пестициди – обобщена картина на наличието им в околната среда“, Доклад № 6709. Изследването обединява нови измервания и по-стари данни и има за цел да картографира известните и потенциалните източници на PFAS замърсяване.
Шведската агенция идентифицира над 2000 известни или потенциални локални източника на PFAS. Най-големият директен източник е употребата на противопожарни пяни, а пречиствателните станции и управлението на отпадъците са определени като значими вторични източници.Вятърните турбини не са посочени сред основните идентифицирани източници в този национален скрининг.
Какво казва шведският държавен орган конкретно за вятърните лопатки?
Още по-пряко отношение към настоящия дебат има актуалната информация на Шведската агенция за опазване на околната среда за вятърната енергия. Тя посочва, че PFAS може, но не е задължително да се използва в повърхностните покрития на роторните лопатки. Когато такива вещества се използват, агенцията посочва главно полимерни PFAS, включително FEVE и ETFE.
Заключението на шведския държавен орган е недвусмислено по отношение на човешката експозиция: роторните лопатки на вятърните турбини не представляват източник на PFAS, на който хората са изложени. Това е съществен контекст, когато отделни употреби на PFAS в технически материали се представят като доказателство за значимо замърсяване и непосредствен риск за хората.
PFAS и микропластмасите не са едно и също
Друг основен проблем в част от разпространяваните публикации е смесването на две различни теми. PFAS представляват голяма група химични вещества. Микропластмасите са малки пластмасови частици.
Вятърните лопатки работят в условия на дъжд, прах, вятър и други атмосферни въздействия. С течение на времето защитното покритие на водещия ръб може да ерозира и да бъде отделено известно количество полимерен материал.
Но масата на ерозиралия полимерен материал не може автоматично да бъде представяна като маса на PFAS. Още по-малко от количеството ерозирал материал може директно да се направи извод за концентрация на PFAS в околната среда, човешка експозиция или здравен ефект. Какви количества микропластмаси показва научната литература?
Едно от изследванията, на които Европейската комисия се позовава по темата за микропластмасите, е публикувано през 2024 г. от учени от Техническия университет на Дания в рецензираното научно списание Energies. Заглавието му е „Емисии на микропластмаси вследствие на ерозията на лопатките на вятърни турбини: предварителни оценки на количествата“.Резултатите показват между 8 и 50 грама годишно на една лопатка при наземните турбини и между 80 и 1000 грама годишно на една лопатка при офшорните турбини.
За разглежданите 6326 наземни и 648 офшорни турбини в Дания авторите оценяват общото количество ерозирал пластмасов материал на приблизително 1,6 тона годишно. Отново – това е оценка за пластмасов материал, не за PFAS.
Особено показателно е сравнението с други източници. Според данните, използвани в публикацията, автомобилните гуми в Дания са свързани с приблизително 4200–6600 тона микропластмаси годишно, боите и покритията – с до 1290 тона, текстилът – с до 1000 тона, а пътната маркировка – с до 690 тона годишно. Авторите обобщават, че приносът от ерозията на вятърните лопатки е приблизително един порядък по-малък от този на обувките и пътната маркировка и около три порядъка по-малък от този на автомобилните гуми.
Мащабът на разликата е толкова голям, че при представяне на стойностите на линейна графика приносът на вятърните турбини остава практически до нулевата линия спрямо най-големите източници.
Това не означава, че ерозията трябва да бъде пренебрегвана. Самите автори подчертават необходимостта от по-ефективна защита на водещия ръб на лопатките, редовна и качествена поддръжка и оптимален подбор на материалите.
Второ рецензирано изследване потвърждава малкия мащаб
През юни 2025 г. учени от Нидерландската организация за приложни научни изследвания (TNO) публикуват в рецензираното списание Wind Energy Science изследването „Оценка на емисиите на микропластмаси от лопатките на офшорни вятърни турбини в нидерландската част на Северно море“.
При съвременна 15 MW офшорна турбина с полиуретанова защита на водещия ръб изчислената средна емисия е около 240 грама микропластмаси годишно. За всички действащи офшорни турбини в нидерландската част на Северно море учените оценяват общото количество на приблизително 100 килограма годишно. За сравнение, използваният от авторите анализ оценява преките пластмасови емисии към нидерландската част на Северно море на около 155 тона годишно. Така приносът на работещите офшорни вятърни турбини е под една хилядна от общите директни пластмасови емисии към тази морска среда. които основно се генерират от бои и покрития от морски съдове и загубено риболовно оборудване.
Откъде идва публично разпространяваното число от 62 кг на турбина годишно?
Нидерландската организация за приложни научни изследвания, създадена със закон през 1932 г. като независима, нестопанска изследователска организация, която подпомага нидерландското правителство при изпълнение на законови и други задачи от обществен интерес, разглежда значително по-високата оценка от 62 килограма микропластмаси от една турбина годишно, която често се среща в публикации срещу вятърната енергетика.
Авторите проследяват произхода ѝ до лабораторни тестове върху малки проби от епоксидно-стъклен композит. Процентът загуба на маса от тези малки тестови образци впоследствие е приложен към масата на цяла вятърна лопатка, която тежи няколко тона. Изследователите от TNO определят този подход като методологично неправилен и посочват, че той води до непропорционално завишена оценка на реалната ерозия. WES
Това е особено важен пример за начина, по който една впечатляваща цифра може да се разпространява многократно, без да се проверява методът, чрез който е получена.
Какво всъщност следва от данните?
Вятърната енергия, както всяка индустриална технология, има материален и екологичен отпечатък. Въпросът не е дали съществува някакво въздействие, а какъв е неговият действителен мащаб, как се съпоставя с останалите източници и как може допълнително да бъде намален.
Именно това правят научните изследвания и европейската регулация – измерват, оценяват, сравняват и търсят по-безопасни алтернативи.
Проблемът възниква, когато фактът, че дадено вещество може да присъства в определен материал, се превръща в твърдение за доказано мащабно замърсяване; когато количеството ерозирал полимер се представя като количество PFAS; или когато твърдения, съдържащи се в парламентарен въпрос от депутат, се представят като заключения на Европейската комисия.
Кой е евродепутатът Гералд Хаузер?
За пълнотата на контекста следва да бъде представен и авторът на парламентарния въпрос. Гералд Хаузер е австрийски член на Европейския парламент от Австрийската партия на свободата (FPÖ) и член на политическата група „Патриоти за Европа“.
Официалният регистър на Европейския парламент показва, че Хаузер поставя поредица от писмени въпроси, свързани с COVID-19 ваксините, ивермектин, предполагаемо увеличение на смъртните случаи от рак сред млади хора, определянето на COVID-19 ваксините като наномедицина, както и с предполагаеми здравни и екологични рискове от вятърната енергия. Например сред официално регистрираните му въпроси са „Ивермектинът беше и продължава да бъде разрешен за лечение на COVID-19“, „Рязко увеличение на смъртните случаи от рак сред младите хора от 2021 г.“, „COVID-19 ваксините като наномедицина“.
Това само по себе си не е основание нито един негов въпрос да бъде приеман или отхвърлян. Съдържащите се в него твърдения трябва да бъдат проверявани според доказателствата и официалните отговори на институциите.
Има обаче документирани случаи, при които твърдения, разпространявани от Хаузер, впоследствие са били опровергани при независима проверка на фактите.
През 2022 г. Agence France-Presse (AFP) проверява публикация, разпространена и от Хаузер, според която снимка от Мариупол показва пленения бивш американски адмирал Ерик Олсън. AFP установява, че човекът на снимката не е Олсън. Самият бивш адмирал потвърждава пред агенцията, че не е бил в Украйна и не е бил пленяван от руски сили. Faktencheck
През 2025 г. организацията за проверка на фактите Mimikama разглежда твърдения, свързани с парламентарен въпрос на Хаузер относно договорите за COVID-19 ваксини. Въпросът използва тезата, че европейските граждани са били превърнати в „опитни зайчета“ и че условните разрешения за употреба представляват своеобразен експеримент върху населението. Mimikama оценява това представяне като невярно и обяснява, че условното разрешение за употреба е установена европейска регулаторна процедура, която изисква наличните данни да показват положително съотношение между полза и риск, като допълнителни данни се представят и след разрешаването.
Фактите се нуждаят от контекст
PFAS са реален и сериозен екологичен проблем. Именно затова Европейският съюз разработва едно от най-мащабните ограничения на тази група вещества, разглеждайки хиляди приложения в почти всички основни отрасли на икономиката. Микропластмасите също са реален екологичен проблем и тяхното отделяне трябва да бъде ограничавано от всички източници.
Но сериозният разговор изисква да разграничаваме употребата на дадено вещество от неговото освобождаване в околната среда, емисията от човешката експозиция, експозицията от доказан здравен ефект и отделянето на полимерен материал от доказана PFAS емисия. Същото важи и за мащаба. Данни от порядъка на грамове и килограми не следва да се представят така, сякаш са съпоставими с източници, измервани в стотици и хиляди тонове годишно.
Българската ветроенергийна асоциация подкрепя научно обоснованата регулация на опасните вещества, прозрачността относно използваните материали, развитието на по-устойчиви технологии и замяната на PFAS там, където съществуват безопасни и технически приложими алтернативи.
Но обществото има право и на друго – информацията да бъде представяна цялостно, със съответния мащаб и контекст, без смесване на различни понятия и без превръщане на все още оценявани рискове и политически въпроси в доказани научни заключения.
Науката започва с въпроси. Отговорите обаче идват от измерванията, методологията и доказателствата.
След като прочетохте всичко това, вижте по-долу и самия писмен въпрос и отговора на ЕК:
Писмен въпрос М. Гералд ХАУЗЕР– Европейска комисия
Въпрос на г-н Гералд ХАУЗЕР,
Подаден на 13 юли 2026 г.
Тема: Замърсяване с PFAS от вятърни турбини
Пер- и полифлуороалкилните вещества (PFAS) са водо-, мастно- и топлоустойчиви химикали и се намират в много продукти от бита. Те не се разграждат лесно и следователно се натрупват с течение на времето в почвата, водата, растенията, животните и в крайна сметка в хората.Тези „вечни химикали“ са силно токсични за хората и околната среда. Освен всичко друго, те оказват влияние върху хормоните, увреждат имунната система, нарушават плодовитостта и могат да причинят рак.
Вятърните паркове непрекъснато замърсяват околностите си с PFAS. Те се намират, inter alia, в покритията на лопатките, които са изложени на абразия, както и в трансмисии, системи за съхранение, смазочни материали, хидравлични течности и кабелна изолация. В резултат на това повече от 200 химикала, включително PFAS, се отделят от вятърните турбини във въздуха, почвата, градините, повърхностните и подземните води.
Дания и Швеция са признали риска и са въвели значително по-строги ограничения от Европейския съюз за определени PFAS – тези ограничения са съответно 25 и 50 пъти по-ниски.
1. Какво възнамерява да направи Комисията, за да забрани окончателно перфрамаслите от първенства?
2. Какво възнамерява да направи Комисията, за да спре продължаващото замърсяване на хора, животни и околната среда с перфрамасли от вятърни турбини?
3. Каква е позицията на Комисията относно многобройните твърдения на екологични експерти и лекари, че настоящите ограничения на ЕС за перфрамасли са твърде високи?
Отговор – Европейска комисия
Излъчено на 4 септември 2026 г.
Отговор, даден от изпълнителния вицепрезидент Сежурне от името на Европейската комисия (4 септември 2026 г.)
Предложение за ограничаване, обхващащо всички пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS), беше представено от пет национални органа (1) съгласно регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (2) през 2023 г.Това предложение, универсално по своя обхват (т.е. обхващащо всички PFAS), понастоящем се оценява от Европейската агенция по химикалите (ECHA).
Вятърните турбини са една от подупотребите в енергийния сектор, оценени подробно по време на този процес по отношение на риска, наличието на алтернативи и социално-икономическите въздействия (3).Оценката на риска обаче се извършва за всяка (под)употреба, а не непременно за всяка отделна технология. След като бъдат финализирани, окончателните становища на комитетите на ECHA ще бъдат основата за Комисията да изготви предложение за ограничаване на пускането на пазара и употребата на PFAS, като вземе предвид цялата съответна информация.Докато чака окончателната научна оценка на ECHA,
Комисията не може да предвиди как ще бъде разгледан въпросът за употребата на PFAS във вятърни турбини.Въпреки това, както е обявено в Плана за действие на химическата промишленост (4),
Комисията е изцяло ангажирана с минимизиране на емисиите на PFAS и с справяне със замърсяването, причинено от PFAS, за да защити здравето на гражданите на ЕС и околната среда.Когато не са налични адекватни алтернативи по отношение на производителността и безопасността, може да се разреши продължаващата употреба на PFAS в промишлени приложения за критични приложения, при определени условия, докато бъдат намерени приемливи заместители.Евентуалните дерогации за употребата на PFAS ще трябва да бъдат придружени от изисквания за намаляване на емисиите на всички етапи от жизнения цикъл, за да се ограничи изпускането на замърсители в околната среда, и от ясни стимули за иновации за намиране на алтернативи.
1 Дания, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция.
2 ∙ ⸱ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:02006R1907-20260511.
3 ∙ ⸱ https://chem.echa.europa.eu/api-activity-list/v1/restrictionProcess/documents?name=90261f0ec4fde13102704a507698a6e6_rest_pfas_12_energy_rac_en.pdf.
4 ∙ ⸱ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52025DC0530.
