Становище на БГВЕА относно Проект на план за определяне на приоритетни зони за вятърна енергия

Днес БГВЕА изпрати официално становище по публикувания на 10 март Проект на план за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Планът е изискване по Директива (ЕС) 2023/2413, който следва да служи като реален инструмент за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници чрез определяне на зони с благоприятни природни, технически и инфраструктурни условия, при които проектите могат да се реализират по облекчени и съкратени административни процедури. Зоните за ускорено развитие представляват само част от териториите, в които могат да се реализират проекти за възобновяема енергия, и под никаква форма не ограничават развитието на вятърни проекти на останалата територия на страната по стандартния нормативен ред, което е и изрично изискване на Директивата и на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Редица критики имаме спрямо методологията при изготвянето на Проекта. Категорично неприемливо за БГВЕА е в Проекта на план да се използват несъществуващи ограничения на база изтекли по действие нормативни документи като НПДЕВИ 2012-2020 г., а същевременно да не се отчитат реално действащи нормативни ограничения като териториите на населени места и зони на отстояние до 500 m от границите им (съгласно Наредба № 14 от 15 юни 2005 г.). В Проекта на План се наблюдава методологично некоректно и непоследователно смесване на понятията „миграционни маршрути“, „миграционни пътища“ и „миграционни коридори“ на птиците, които в научната практика имат различно съдържание, мащаб и приложимост. Тези понятия се използват като синоними, като в резултат се прилагат обобщени и непропорционални изключвания, които не отразяват действителните екологични процеси. Използват се остарели изследвания, вместо актуални научни данни и методологии, без да се отчита становището и предложената от ИБЕИ към БАН методология за оценка на риска за птиците.
БГВЕА настоява Проектът да бъде изцяло оттеглен или да бъде съществено преработен, като се предприемат следните конкретни мерки:
Процедурни и институционални мерки
• Да бъде разширен съставът на работната група за преработването му, като в нея бъдат включени представители на БГВЕА и други релевантни заинтересовани страни, притежаващи експертиза и практически опит в разработването и реализацията на ветроенергийни проекти.
Методологични и технически мерки
• Да бъде изцяло преработена методиката за пространствен анализ, като се използват съвременни GIS инструменти, прозрачни слоеве и актуални данни, без механично „изрязване“ на територии.
• Да бъде осигурен достъп до всички използвани картографски данни в GIS формат, с цел проверимост и възможност за експертна верификация.
Съдържателни мерки относно обхвата на зоните
• Да се запише ясно и недвусмислено, че Планът за приоритетни зони не въвежда под каквато и да е форма ограничения или забрани за развитие на вятърна енергия извън тези зони, а единствено определя територии с облекчени и ускорени процедури, в пълно съответствие с Директива (ЕС) 2023/2413 и Насоките на Европейската комисия.
• Документът да бъде преименуван в съответствие с чл. 15в от Директива (ЕС) 2023/2413 на „План за определяне на приоритетни зони за ускорено внедряване на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия“, за да точно се отразява неговата цел и предназначение.
• Да се премахне необоснованото изключване на земеделски земи и постоянно затревени площи, за които няма законова забрана за изграждане на ветрогенератори и които са доказано съвместими с този тип проекти.
• Да се изключи прилагането на ограничения, основани на изтекли по действие или неактуални документи (вкл. НПДЕВИ 2012–2020 г. и екологични оценки от 2012–2013 г.).
Мерки относно ветровия ресурс
• Използването на средногодишната скорост на вятъра като единствен критерий в Проекта не е методологично коректно и не отговаря на утвърдените международни практики в областта
• Следва да се приложи комплексен подход, при който средногодишната скорост на вятъра се анализира съвместно с редица допълнителни параметри като плътност на енергийния поток, вертикален профил и срязване на вятъра, интензитет и честота на турбулентност, поривистост, релефни и орографски особености, както и локални метеорологични условия. Пренебрегването на тези фактори при стратегическото планиране води до риск от неправилна класификация на територии – както чрез включване на зони с неблагоприятни ветрови режими (напр. силно турбулентни и поривисти ветрове), така и чрез изключване на райони с доказан и икономически реализуем ветрови потенциал.
Мерки относно електроенергийната инфраструктура
• При определянето на приоритетните зони да се отчита не само наличният, но и предвидимият и потенциалният капацитет за присъединяване, включително възможностите за развитие и модернизация на мрежата.
• Да се предоставя ясна информация за възможните точки на присъединяване и нивата на напрежение, като ключов фактор за техническата и финансовата оценка на проектите.
• Да се отчете законово регламентираната възможност за гъвкав капацитет и споделяне на точки на присъединяване, както и близостта до центрове на потребление на електроенергия.
• Да се отчетат зоните със съществуващи ВЕИ проекти като възможност за присъединяване на нови ВЕИ мощности като „несамостоятелни“ обекти.
Мерки относно опазване на биоразнообразието
• Да се използват актуални научни данни и методологии, включително предложената от ИБЕИ към БАН методология за оценка на риска за птиците.
• Вместо механично изключване на широки територии поради миграционни коридори, да се предвидят адекватни мерки за смекчаване и контрол, включително мониторинг след въвеждане в експлоатация, в съответствие с принципа на предпазливост и добрите европейски практики.
В приложение към писмото излагаме нашата подробно аргументация и възражения спрямо всеки един от предложените в методологията тематични слоеве, на база на които е извършено пространственото пресичане при определянето на приоритетните зони. Българска ветроенергийна асоциация, както и всички нейни членове, изразяват пълна готовност да окажат съдействие и да предоставят необходимата експертиза и данни при извършването на корекциите и доработването на Плана, с цел изготвянето не просто на формален документ, а на действащ, работещ и ефективен План, който реално да постига заложените цели.БГВЕА счита, че в този си вид проектът не създава реални предпоставки за ускорено внедряване на вятърна енергия в България и настоява той да бъде съществено преработен, с участие на сектора и при използване на прозрачни данни, съвременни GIS инструменти и научно обоснована методика. Асоциацията заявява готовност да предостави експертиза и конкретни данни за изготвянето на не просто формален, а действащ, работещ и ефективен план.
Становището на БГВЕА е придружено от подробна и обемна аргументация от 15 страници по всеки от тематичните слоеве и критерии, използвани в проекта. Пълния текст можете да прочетете по-долу:



