Становище на БГВЕА относно ДОСВ на проект на ИНПЕК — актуализация 2024 г
Днес, 08.06.2026 г., Българска ветроенергийна асоциация входира становище относно публикувания Доклад за оценка за степента на въздействие на проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България – актуализация 2024 г. (https://www.moew.government.bg/bg/provejdane-na-konsultacii-po-chl-20-ot-naredbata-za-usloviyata-i-reda-za-izvurshvane-na-ekologichna-ocenka-na-planove-i-programi-doklad-za-ekologichna-ocenka-na-integriran-plan-v-oblastta-na-energetikata-i-klimata-na-rep-18679/).
Отчитаме значението на ИНПЕК като ключов стратегически инструмент за изпълнение на ангажиментите на Република България по Парижкото споразумение, Европейския зелен пакт, пакета „Готови за цел 55″, плана REPowerEU и Директива (ЕС) 2023/2413, както и за декарбонизацията и постигането на климатична неутралност. Признаваме и необходимостта от опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000, на природните местообитания и видовете, които те опазват.
В този смисъл ДОСВ е важен документ, който следва не само формално да изпълнява изискванията на чл. 31 ЗБР, но и да представлява научно обоснован, правно издържан и съразмерен инструмент за оценка на въздействията, основан на индивидуален анализ, актуални данни и приложими съвременни смекчаващи технологии.
В представения си вид обаче Докладът не отговаря на тези изисквания и съдържа редица съществени правни нарушения, методологически дефекти и научни противоречия, които поставят под съмнение неговата приложимост, обоснованост и съответствие с принципите на европейското екологично и енергийно право.
Особено смущаващи и неприемливи са заложените мерки в т. 6.2, с които се въвеждат крайно рестриктивни ограничения и забрани, без правно основание и без научна обосновка. Предложените в т. 6.2 от ДОСВ мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия са методически и научно необосновани, без необходимата мотивировка и не произтичат от обективен анализ на потенциалните въздействия с ясно и безспорно установени значителни отрицателни въздействия върху предмета и целите на опазване в конкретните защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000.
Предложените мерки включват крайно рестриктивни ограничения, включително пълна забрана за разполагане на ветроенергийни паркове в границите на всички защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000, както и в цели географски области в т.ч. Добруджа, Източни Родопи и части от Бургаския регион. Освен това са предвидени буферни ограничения от 6 km и 2 km около определени защитени зони за опазване на дивите птици, неясно определени, като зони с висок и среден риск.
Тези мерки не са подкрепени и обективно доказани с необходимата аналитична обосновка, в т.ч. липсва конкретен анализ, който да доказва, че във всички посочени територии, развитието на ВЕИ би довело до значително увреждане на предмета на опазване в защитените зони. Липсва връзка между конкретна политика/мярка от проекта на ИНПЕК, конкретна защитена зона, конкретен вид или местообитание, конкретен механизъм на въздействие и конкретна необходимост от забрана или ограничение.
Също така, определянето на ограничителни буфери (6 km и 2 km) около защитените зони по Директивата за дивите птици е крайно субективно и не е обосновано и мотивирано с нужните аргументи.
Не е ясно защо са избрани именно тези отстояния, въз основа на какви научни, нормативни или методически критерии са определени, за кои видове са приложими, какви екологични функции защитават и дали съответстват на реалните зони на чувствителност за различните видове птици, вкл. безпокойство, изместване, фрагментация, промени в структурата на трофичните местообитания, смъртност. Също така, не е изяснено дали тези ограничителни буфери са определени въз основа на актуални данни от мониторинг, пространствен модел на риска, анализ (модели) на полетна активност, кумулативен риск или друг обективен критерий за тяхното налагане.
Предложените в т. 6.2 от ДОСВ мерки са несъразмерни и не са диференцирани според конкретния риск за конкретния обект на защита (орнитологичен вид или функционална група). Тези мерки въвеждат генерални забрани за цели географски области, без да разграничават територии с реален висок риск от територии с ниска чувствителност, вкл. територии с ниска орнитологична стойност или места, където въздействието може да бъде избегнато чрез прилагане на други доказани в практиката смекчаващи мерки.
Заложените по този начин мерки, не са насочени към предотвратяване на конкретно установено значително увреждане, а въвеждат пространствени забрани на общ принцип, без нужната методологична и научна аргументация и обоснованост.
Съществена част от териториите, обхванати от предвидените забрани и ограничения (земеделски земи извън защитените територии), представляват интензивно използвани агроценози. Тези територии са част от агроекологични комплекси с висока степен на антропогенна трансформация, характеризиращи се с ежегодна обработка на почвата, механизирани земеделски дейности, употреба на минерални торове и препарати за растителна защита и ограничено биологично разнообразие. Обработваемите земеделски земи сами по себе си не представляват природни местообитания по Приложение № 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и не могат автоматично да бъдат определяни като територии с висока природозащитна стойност със съответните ограничителни буфери. Подобно ограничение не е подкрепено с анализ на конкретните територии, тяхната екологична характеристика, природозащитна стойност или значение за предмета и целите на опазване на защитените зони.
Също така, в ДОСВ, като част от националните и общи цели в ИНПЕК по измерение „Декарбонизация”, некоректно и подвеждащо е посочено, че в териториите около защитените зони, не е възможно да се изграждат инсталации за производство на енергия от вятърни електрически централи, като се позовава на панове с изтекъл период и без правно действие (НПДЕВИ 2011 – 2020). Това откровено спекулативно твърдение, след това е използвано, като основа за налагане на крайно рестриктивни и ограничаващи мерки в т. 6.2 от ДОСВ.
Прилагането на подхода за прехвърляне на стари ограничения в нови процедури е не само методически неправилен, но е лишен и от правен смисъл. Цитираният план е с изтекъл период на действие (НПДЕВИ 2011 – 2020) и не може да бъде прилаган, като действаща правна и екологична основа за въвеждане на забрани през нов програмен период и то за национален план, с различна насоченост, функция и действие, какъвто в случая е ИНПЕК.
Твърдението, че отрицателните въздействия на политиките/мерките в проекта на ИНПЕК, свързани с развитие на ветроенергийни източници, не се различават по същество от тези, оценени в процедурата по НПДЕВИ 2012–2020 г., е изцяло необосновано.
Всичко това не е подкрепено с нужните доказателства вкл. сравнителен анализ, актуализирани данни или мотиви защо заключения от предходен планов документ могат автоматично да се приложат към настоящия ИНПЕК. Липсва съответната оценка, с която да се потвърди наличието на настъпили промени в природозащитното състояние на видовете, в пространственото разпределение на риска, в наличието на чувствителни територии, в технологиите за управление на риска и в нормативната уредба. Крайно несъстоятелно от нормативно-правна гледна точка е обвързването на различни програмни документи с различни функции, като НПДЕВИ 2012–2020 г. иПлан за определяне на приоритетни зони за развитие на електрическа енергия от вятърна енергия, при определянето и прилагането на мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия в ИНПЕК. Нещо повече, единият план е с изтекъл период и без правно действие (НПДЕВИ 2011 – 2020), до като другият (План за определяне на приоритетни зони) не е приет и също няма правно действие
Препоръчаната в т. 6.2 от Доклада мярка въвежда необосновани и крайно неприемливи териториални забрани и ограничения, които:
- излизат извън правомощията на оценката по чл. 31 ЗБР;
- противоречат на правото на Европейския съюз – Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III), Регламент (ЕС) 2022/2577, Насоки на ЕК SWD(2024) 333 final и плана REPowerEU;
- противоречат на чл. 5, ал. 10 ЗЕВИ;
- противоречат на съдебната практика на Съда на ЕС, която изисква индивидуална оценка;
- не са обосновани с количествена научна оценка и не отчитат съвременните смекчаващи технологии.
Едновременно с това, Докладът сам заключава в т. 9, че реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на защитените зони. Но същевременно залага най-крайните възможни мерки – пълни забрани и обширни ограничителни буфери. Това е логически непоследователно и вътрешно противоречиво.
В този смисъл не може да се приеме, че Докладът в настоящия си вид осигурява надеждна основа нито за съгласуване на ИНПЕК, нито за реализиране на ангажиментите на Република България по Парижкото споразумение, Европейския зелен пакт, пакета „Готови за цел 55″ и плана REPowerEU.
С оглед на изложеното считаме, че Докладът за оценка за степента на въздействие на ИНПЕК – актуализация 2024 г. не следва да бъде съгласуван в настоящия си вид, като заложените мерки по т. 6.2 да бъдат изцяло ревизирани и отменени.
С пълната позиция на БГВЕА можете да се запознаете във файла по-долу:
