Новини

Енергийна система, базирана на ВЕИ, може да спести на Европа 1,6 трилиона евро до 2050 г.

Европа може да спести 1,6 трилиона евро до 2050 г., ако изгради енергийната си система с висок дял на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това показва ново мащабно проучване на европейската асоциация за вятърна енергия WindEurope, изготвено в сътрудничество с Hitachi Energy.

Анализът доказва, че дори когато се отчетат допълнителните разходи за развитие на електропреносните мрежи, съхранение на енергия и резервно захранване, енергийна система, базирана на ВЕИ, остава най-евтиният възможен вариант. Проучването е категорично – забавянето на енергийния преход и намалените климатични амбиции не носят дори икономически ползи.

Петте сценария за енергийното бъдеще на Европа

Изследването сравнява общите системни разходи при пет енергийни сценария до 2050 г. Първите четири пътя — Renewables+, Nuclear+, Hydrogen+ и CCS+ — предвиждат намаление на емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55% до 2030 г., 90% до 2040 г. и осигуряване на климатична неутралност до 2050 г. Сценарият „Бавен преход“ отразява по-бавен темп на декарбонизация, както подсказва и самото му наименование, и предполага 77% намаление на емисиите на парникови газове до 2040 г., и 90% през 2050 г.:

1. Renewables+ – система, базирана на възобновяеми източници;
2. Nuclear+ – голям дял на ядрената енергия;
3. Hydrogen+ – водород като ключов енергоносител
4. CCS+ – улавяне и съхранение на въглерод (CCS)
5. Slow Transition – сценарий „Бавен преход“, при който ЕС не постига климатична неутралност

ВЕИ – най-рентабилният избор

Резултатите показват, че сценарият Renewables+ е най-рентабилният път. Сценариите, които разчитат в по-голяма степен на ядрена енергия, водород или улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), биха били по-скъпи от сценария, базиран на възобновяеми енергийни източници. До 2050 г. разликите в разходите варират от 487 милиарда евро до 860 милиарда евро.

Спрямо сценария „Бавен преход“, енергийна система, базирана на възобновяеми източници, е:

• изисква  с 1,1% повече разходи през 2030 г., но разходите след това рязко спадат;
• е с 331 млрд. евро по-евтина още до 2035 г.
• е с 1,6 трилиона евро по-евтина до 2050 г.

Общи разходи за енергийната система

Фигура 4 показва общите разходи за енергийната система на Европа до 2050 г. за всички сценарии, откъдето ясно се вижда, че сценарият Renewables+ е най-рентабилният път. Сценариите Nuclear+, CCS+ и Hydrogen+ водят до 487–860 млрд. евро по-високи общи разходи. Сценарият „Бавен преход“ води до 1 637 млрд. евро по-високи общи системни разходи спрямо Renewables+ до 2050 г.

Фигура 5 проследява и промяната в общите разходи за енергийната система между сценариите Renewables+ и Slow Transition в периода 2030–2050 г. През 2030 г. сценарият „Бавен преход“ е с 1,1% по-евтин, но малко след това разходите му нарастват и преди 2035 г. надхвърлят тези на Renewables+.

Въпреки повишените нужди от инвестиции в електрификация, производство, мрежи и съхранение на енергия при сценариите към нулеви емисии в сравнение със сценарий на по-бавна декарбонизация, както показва Фигура 5, дори след отчитане на разходите за тази трансформация– пътят, базиран на възобновяеми източници, остава значително по-евтин. В сравнение със „Бавен преход“, Renewables+ е с 217 млрд. евро по-евтин до 2040 г. и с 663 млрд. евро по-евтин до 2050 г.

Вятърната енергетика остава ключова технология във всички енергийни сценарии

По отношение на променливите възобновяеми източници наземната вятърна енергия показва най-малки разлики в общия инсталиран капацитет между всички сценарии. В сценариите Nuclear+ и CCS+ капацитетът на наземната вятърна енергия през 2050 г. е само с 2–2,5% по-нисък спрямо Renewables+, докато при Hydrogen+ той е дори с 7,6% по-висок.

Фигури 11 и 12 показват как се развива енергийният микс за производство на електроенергия във всички сценарии в периода 2030–2050 г.

До 2050 г. делът на променливите възобновяеми източници в електроенергийния микс е сходен в сценариите Renewables+, Hydrogen+ и CCS+ – съответно 83%, 84% и 81%. В сценария Nuclear+ този дял намалява до 77%, а при „Бавен преход“ – до 68%.

В сценария Renewables+ вятърната енергия осигурява 54% от общото производство на електроенергия през 2050 г. – 34% от наземни и 20% от офшорни вятърни мощности, докато соларната фотоволтаична енергия допринася с 31%. Таблица 3 представя резултатите от анализа за средната изравнена цена на електроенергията (LCOE) за различните технологии и държави през 2030 и 2050 г. в сценария Renewables+.

Повече сигурност, по-малка зависимост от внос

Освен че е с най-ниски разходи, енергийна система с висок дял на ВЕИ е и по-сигурна и устойчива на външни сътресения. До 2050 г. вносът на енергийни горива при този сценарий спада до 22% от общото енергийно потребление, в сравнение с 54% при „Бавен преход“.

Сценарият „Бавен преход“ оставя Европа в особено уязвима позиция – с 78% зависимост от внос през 2030 г., която намалява само частично до 2050 г.

Икономически растеж и нови работни места

Енергийният преход към възобновяеми източници носи и значителни социално-икономически ползи. В момента 440 000 души работят в европейската вятърна индустрия, като се очаква броят им да достигне до над 600 000 през 2030 г.

Изводът е ясен: бързото развитие на възобновяемите енергийни източници е не само климатично, но и икономически най-разумният избор за Европа. Следващите години са ключови, за да бъде надграден този доказан успех.

Важно е да се уточни, че анализът не оценява и не включва други разходи за енергийната система, свързани с климатични щети, загуба на биоразнообразие, здравни последици, замърсяване, както и икономическа, социална и политическа нестабилност, породени от използването на изкопаеми горива. Съществува значителен обем от съвременни технически анализи, които хвърлят светлина върху тези въпроси.

---

Препоръки

За да се реализират възможно най-бързо ползите и спестяванията от енергийна система, базирана на възобновяеми източници, ЕС и националните правителства следва да:

1. Инвестират мащабно в развитие на електропреносни мрежи, чрез по-добро стратегическо планиране, предварителни инвестиции и ефективно управление на опашките за присъединяване.
2. Ускорят издаването на разрешителни за ВЕИ проекти, като прилагат новите правила на ЕС и дигитализират процедурите.
3. Намалят риска за инвестициите във вятърна енергия чрез стабилен график от двустранни търгове за договори за разлика (CfD), които подобряват достъпа до финансиране и осигуряват предвидимост на приходите.
4. Ускорят електрификацията на енергийното потребление, използвайки всички налични инструменти на ЕС, включително Банката за индустриална декарбонизация IDB, и се придържат към договорените политики за декарбонизация на транспорта.
5. Хармонизират данъчното облагане, като стимулират потребителите да преминават към електроенергия и премахнат неенергийни данъци и такси от сметките за ток.
6. Укрепят европейската верига за доставки във вятърната енергия, за да се повиши стратегическата автономия и икономическият растеж.

Допълнителна информация за методологията

Анализът стъпва върху оценката на въздействието на Европейската комисия за климатичната цел на ЕС за 2040 г. и пътя към климатична неутралност до 2050 г. („Securing our future: Europe’s 2040 climate target and path to climate neutrality by 2050 – building a sustainable, just and prosperous society“, 2024 г.). За четирите сценария, при които брутните емисии на парникови газове спадат до нетна нула до 2050 г., допусканията се базират на средния сценарий (S2) на Европейската комисия, който предполага ускорена електрификация, силен ръст на ВЕИ, развитие на междусистемни връзки, съхранение на енергия и управление на търсенето. И в петте сценария се приема еднакво ниво на крайно енергийно потребление, както в сценария S2 на Европейската комисия.

Целият документ е достъпен за изтегляне от сайта на WindEurope https://windeurope.org/data/products/energy-system-costs/