Актуализирано становище на БГВЕА относно ДОСВ на Интегриран план в областта на енергетиката и климата – актуализация 2024 г.
На 30 август БГВЕА входира актуализирано становище във връзка с публикувания Доклад за оценка за степента на въздействие на проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България – актуализация 2024 г. (наричан по-долу „ДОСВ на ИПЕК“ или „Докладът“).
Отчитаме, че актуализираният Доклад за екологична оценка от юни 2026 г. отразява част от постъпилите бележки, и че с писмо изх. № ЕО-3-25/05.05.2026 г. е дадена положителна оценка на качеството на ДОСВ. Тези подобрения са релевантни за процедурата, но не отстраняват необходимостта от проверка на материалната обоснованост, пълнотата и пропорционалността на изводите и мерките преди постановяване на окончателното становище.
След преглед на актуализираната документация, както и на мотивите за приемане или отхвърляне на постъпилите становища, поддържаме предходно изложената позиция, като я допълваме с настоящите контрааргументи и конкретни искания за корекции.
Отчитаме значението на ИПЕК като ключов стратегически инструмент за изпълнение на ангажиментите на Република България по Парижкото споразумение, Европейския зелен пакт, пакета „Готови за цел 55″, плана REPowerEU и Директива (ЕС) 2023/2413, както и за декарбонизацията и постигането на климатична неутралност. Признаваме и необходимостта от опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000, на природните местообитания и видовете, които те опазват.
В този смисъл ДОСВ е важен документ, който следва не само формално да изпълнява изискванията на чл. 31 ЗБР, но и да представлява научно обоснован, правно издържан и съразмерен инструмент за оценка на въздействията, основан на индивидуален анализ, актуални данни и приложими съвременни смекчаващи технологии.
В представения си вид обаче актуализираният ДОСВ не отстранява в достатъчна степен съществените правни, методологически и научни проблеми, посочени в становището ни от 08.06.2026 г., и не предоставя необходимата зоноспецифична и видовоспецифична обосновка за предвидените мерки. Особено смущаващи и неприемливи остават мерките по т. 6.2 от ДОСВ, които чрез общи териториални ограничения и фиксирани буфери могат да произведат фактически забранителен ефект, без да е показана необходимостта от тях за конкретни защитени зони, видове и местообитания.
Основните аргументи срещу предложените ограничения:
1. Нарушаване на чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ и изкривяване на европейската директива RED III
Българският Закон за енергията от възобновяеми източници (чл. 5, ал. 10) изрично постановява, че обособяването на приоритетни зони за ВЕИ не отменя възможността проекти да се реализират извън тях по общия законов ред. Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) и насоките на Европейската комисия (SWD(2024) 333 final) дефинират тези зони единствено като ускорител за по-бързи разрешителни процедури, а не като „резервати“, извън които инвестициите са забранени. ДОСВ обаче прави точно това – превръща насърчителния характер на приоритетните зони в основание за служебна забрана на проектите в цялата останала част от страната. Това противоречи и на Регламент (ЕС) 2022/2577, според който ВЕИ централите са от преобладаващ обществен интерес.
2. Превишаване на режимите от официалните заповеди за обявяване на „Натура 2000“
От общо 120 защитени зони за опазване на дивите птици в България, министърът на околната среда и водите е въвел забрана за ВЕИ едва в 29 от тях при самото им обявяване. За останалите 91 зони държавата е преценила, че ветрогенераторите не представляват водеща заплаха за предмета на опазване. ДОСВ обаче зачерква тази официална държавна преценка и налага тотална забрана за всички 120 зони без изключение, без да представя нови научни данни, теренни проучвания или промени в природозащитния статус на видовете.
3. Необосновани буфери от 2 km и 6 km върху земеделски земи
Налагането на фиксирани буферни пояси около защитените зони няма биологична и екологична аргументация. В доклада липсва анализ за конкретните видове птици, техните полетни коридори, гнездови ядра или хранителни територии, които да оправдават точно тези отстояния. По-голямата част от тези територии са интензивно обработваеми ниви (агроценози) с ежегодна механизирана обработка и третиране с пестициди – те нямат статут на природни местообитания по Приложение № 1 от ЗБР и не могат да се третират автоматично като зони с висок консервационен риск.
4. Блокиране на регионите с най-висок ветрови ресурс
Забраните обхващат цели географски области – Добруджа, Черноморието и Източните Родопи. Това са именно териториите с доказан индустриален потенциал за вятърна енергия. Твърдението в доклада, че в страната има „над 2 млн. хектара алтернативни нискорискови площи“, е изцяло декларативно, тъй като за тези терени липсва анализ дали изобщо имат необходимата скорост на вятъра, топография и свободен капацитет в мрежата на ЕСО. По този начин се поставя под въпрос изпълнението на самата цел на ИНПЕК за изграждане на нови 1 280 MW вятърни мощности на сушата до 2030 г.
5. Изкуствено завишен кумулативен ефект чрез 56 000 MW „кухи“ проекти
Кумулативната оценка в ДОСВ е методологически сбъркана. Докладът твърди, че има критично пренасищане от вятърни мощности, сумирайки всички заявени някога намерения за последните близо 20 години – общо над 56 000 MW (а на места и над 110 000 MW). В тези сметки влизат хиляди прекратени, изтекли, неприложими или дублирани преписки. Реално работещите вятърни централи в България в момента са едва около 716 MW. Изграждането на генерални забрани върху основата на отпаднали „хартиени“ проекти компрометира целия анализ.
6. Липса на методика и подмяна на оценката с термина „недалновидно ситуиране“
В ДОСВ липсва проследим модел за оценка по чл. 31 от ЗБР. Вместо анализ дали дадено въздействие уврежда структурата, функциите и Благоприятния природозащитен статус (БПС) на видовете, авторите боравят с неопределеното понятие „недалновидно ситуиране“. Докладът приема презумпцията, че щом даден проект се намира в определен район, той автоматично нанася значимо увреждане. Това противоречи на практиката на Съда на ЕС (дела C-323/17 People Over Wind и C-461/17 Holohan), според която оценката трябва да съдържа точни, окончателни и проверими констатации спрямо специфичните цели на всяка отделна зона.
7. Пренебрегване на съвременните технологии за смекчаване на риска
Вместо да приложи европейския принцип за йерархия на смекчаващите мерки, ДОСВ избира директната забрана. Съвременните проекти за вятърни паркове използват доказани решения за нулев сблъсък – радарни системи с изкуствен интелект за засичане на птици и прилепи, автоматично спиране на перките при приближаване (shutdown on demand), авиационно осветление с радарно активиране (ADLS) и постоянен видеомониторинг. Тези системи премахват риска за биоразнообразието без необходимост от затваряне на цели региони.
8. Неправомерно съживяване на изтеклия план НПДЕВИ (2011–2020 г.)
Списъците със забранени територии и буфери в ДОСВ са преписани директно от Становището по ЕО на стария НПДЕВИ 2012–2020 г. Този документ е с отдавна изтекъл период на действие и няма правна сила. Пренасянето на 15-годишни ограничения в нов стратегически документ за периода до 2030 г. е юридически недопустимо, особено при напълно променена европейска нормативна база и напреднали технологии.
9. Нарушаване на правната сигурност за инвестициите
ДОСВ не прави ясно разграничение за заварените случаи. Липсва изрична гаранция, че новите стратегически ограничения няма да се прилагат със задна дата срещу инвестиционни предложения, които вече са преминали през детайлни индивидуални процедури и разполагат с влезли в сила решения по ОВОС и оценка за съвместимост.
10. Вътрешно противоречие в самия доклад
В раздел 9 ДОСВ се прави официалното заключение, че изпълнението на предвижданията в ИНПЕК няма да окаже значително отрицателно въздействие върху структурата и функциите на защитените зони. Налагането на най-тежките възможни административни санкции и пълни териториални блокажи на фона на това заключение представлява очевиден логическо и правно несъответствие.
С подробното становище на БГВЕА можете да се запознаете по-долу
