News

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

До
Комисията за енергийно и водно регулиране

Становище

от

„Българска ветроенергийна асоциация”,
ЕИК 175924617, адрес на управление:
ул. Христо Белчев № 21, ет. 4, София 1000,
представлявано от
Миглена Стоилова – Папазян, Председател на Надзорния съвет

Относно:
Проект на правила за изменение и
допълнение на Правилата за търговия с
електрическа енергия

Уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране,

С настоящото становище бихме желали да обърнем внимание на най – спорните, според нас, текстове на представените за обществено обсъждане Правила за изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия (Проекта).

1. Изменението на Закона за енергетика от май 2018 г. раздели производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на две групи, като критерият за това разделение е общата инсталирана мощност на съответната централа, чрез която даден производител произвежда електрическа енергия:

• Група на производителите на електрическа енергия с централа /и, с обща инсталирана мощност на всяка централа до 4 MW – т.е. водеща е мощността на отделните генериращи обекти, а не сумарната притежавана мощност на няколко централи на даден производител;
• Група на производителите на електрическа енергия, с централа /и с обща инсталирана мощност 4 и над 4 MW на енергиен обект – към тези производители се прилага нововъведения премиен режим.

При разписване на проекта се използва многократно словосъчетанието „с обекти с обща инсталирана електрическа мощност по-малка от 4 MW”, което води до противоречиво тълкуване – така разписано, може да бъде тълкувано като сумарна мощност на всички централи, притежавани от един производител, което противоречи на § 68 от ЗИДЗЕ. Допълнително непрекъснатото повторение на този израз утежнява нормите. Поради това предлагаме, при разписване на хипотезата на съответната правна норма да се въведе ясно спрямо кого се прилага същата, като:

• Когато се има предвид, че адресат на нормата са производителите от първата група да се използва „производители по ЗЕВИ”, като в Допълнителните разпоредби на ПТЕЕ изрично се въведе обяснение на използвания израз (съгласно чл.32, ал.2 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове), както следва: „производител/и по ЗЕВИ” е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от обекти с обща инсталирана мощност, по-малка от 4 MW на енергиен обект.”

• Когато се има предвид, че адресат на нормата са производителите от втората група да се използва „производители по §68 от ЗИДЗЕ (ДВ, бр.38 от 2018г.)”. Аналогично, когато се касае за когенерационни централи (за които се прилага премиен режим) да се използва „производител/и по § 67 от ЗИДЗЕ“.

2. Предвиденото отлагане на влизането в сила на нормата относно определяне на участници в специалните балансиращи групи е неправилно (§ 61. Тези правила влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 56а, ал. 3, т. 1, подточка 1.1 и ал. 5, т. 2 , които влизат в сила от 01.01.2019 г.) :

• Извън чисто правно–техническата грешка (следва да се посочи влизане в сила на параграф и съответна точка, а не на член), се поставя логичният въпрос, ако тези норми влязат в сила от 1.01.2019г., то каква правна регламентация ще се прилага относно специалните балансиращи групи, след като чл.56 е отменен, а в останалите текстове на правилата вече е въведено разделението на ВЕИ производителите, в зависимост от прилагания режим на насърчаване;

• Ако идеята е, да се синхронизира правната уредба с предвидения преходен период при производителите с премиен режим, то с така предвиденото отлагателно действие в §61 на проекта, това не се постига. Съгласно § 68 от ЗИДЗЕ, до влизане в сила на договор за компенсиране с премии, съответният производител продава енергията си съгласно разпоредбите на ЗЕВИ преди изменението на ЗЕ (Обществения доставчик и /или крайния снабдител изкупуват енергията му по съответния действащ договор за продажба на енергия). Следователно до датата на влизане в сила на договора с Фонд сигурност на електроенергийната система, тези производители фактически са подчинени на режима: преференциални цени и изкупуване на енергията по средствата за търговско измерване.
Във връзка с горепосоченото предлагаме:
Текст по проекта Предложение на БГВEА
§ 61. Тези правила влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 56а, ал. 3, т. 1, подточка 1.1 и ал. 5, т. 2 , които влизат в сила от 01.01.2019 г. §61. За производител по § 68 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ. бр. 38 от 8 май 2018г.) до влизане в сила на договор му за компенсиране с премии се прилагат разпоредбите за производители по ЗЕВИ.

Предлагаме, влизането в сила на Правилата за изменение и допълнение да се извърши по общия ред (три дни след обнародването). Няма причина този конституционно предвиден срок да се скъсява.

3. В проекта се въведени определени ограничения за участие на ВЕИ производителите в балансиращи групи, с които БГВЕА изразява несъгласие:

• Чл.69а:
В нормата се въвежда ограничение даден координатор да не може да продава повече от 20 % от общата произведена електрическата енергия, отдадена към електропреносната и електроразпределителните мрежи за съответната календарна година от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW. Подобно ограничение не намира каквато и да било опора в закона (чл.100, ал.6 от ЗЕ не поставя подобно изискване).
Чрез кого ще продава енергията си е изцяло по избор на съответния производител и това негово право не може да бъде ограничавано с подзаконов нормативен акт, като:
a) ВЕИ производителите обективно не могат да дават точни прогнози, като резултатът от това са значителни небаланси. Международният опит е доказал, че колкото повече ВЕИ производители има в една балансираща група, толкова агрегацията на небаласните е по-добра. Реално с така предлаганото ограничение, на първо място се намалява възможността за агрегиране на небалансите между различните технологии, а на второ - ще се затрудни в значителна степен търговията с енергия. Даденото обяснение на общественото обсъждане, че никой не спира ВЕИ производителите да бъдат, в която си искат балансираща група не съответства на законовата регламентация. Съгласно чл.100, ал.6 изборът на координатор, чрез който даден производител ще продава енергията си (ако упражни това свое право) предопределя и принадлежността му към балансиращата група на този координатор (по аргумент от изр. второ на чл.100, ал.6 от ЗЕ).
b) Не е ясно на какъв принцип е основана определената горна граница 20%; на базата на какъв анализ е възприета тази горна граница и защо се смята, че концентриране на повече от 20 % от продаваната енергия от ВЕИ производители с централи 4 и над 4 МW е от критична важност за конкуренцията. По тази логика конкуренцията е изключително застрашена, като се има предвид, че НЕК притежава и следва да продава само чрез борсата енергията от големите ВЕЦ.
c) На трето място - нелогично е да се извършва ограничение в процент от количество енергия, което е за съответната година (т.е. координаторът следва да предвиди какво количество енергия ще произведат ВЕИ централите над 4 MW за предстоящата година и съответно да изчисли колко енергия ще може да продаде). В допълнение това е невъзможна прогноза – никой не знае какъв наличен ресурс ще има през съответната година - съответно вятър, слънце и вода и в какво съотношение. Т.е. нормата е неприложима при така предвидения процент и от каква стойност се изчислява този процент.
d) На четвърто място – от формулировката на правната норма става ясно, че координаторът не може да продава повече от 20 % от енергията само от енергията произведена от ВЕИ. Поставя се въпросът защо не е включена и енергията от производителите по чл.162а от ЗЕ. Това допълнително ще стесни изключително много производителите, които могат да бъдат членове на една балансираща група и координатора да продава енергията им по реда на чл.100, ал.6.

Текст по проекта Предложение на БГВEА
Чл. 69а. В случаите по чл. 69, ал. 6 един координатор на балансираща група не може да продава повече от 20 на сто от общата произведена електрическата енергия, отдадена към електропреносната и електроразпределителните мрежи за съответната календарна година от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW Да се заличи.

• Чл.69б
Така както е разписан нормативният текст, не може да се разбере за какво се отнася.

Нормата визира само и единствено стандартни групи, като:

a) В изречение първо се въвежда, че координатор на балансираща група няма право да затваря открити позиции по търговски сделки в групата чрез произведената електрическа енергия от членовете на подгрупите (производители по § 67 и § 68 от ЗИДЗЕ). Не е ясно нито какво е открита позиция, нито как координаторът ще я затвори. Координаторът като такъв не може да продава и купува енергия (единственият случай, в който координатор може да продава енергия, е по чл.100, ал.6 от ЗЕ, в никой друг случай той не е и не може да бъде продавач или купувач по договор за покупко-продажба на енергия). Ако целта е да се забрани чрез манипулация на графици (манипулация на график на производител и на потребител) с цел заобикаляне нормата на ЗЕ за продажба на енергия само чрез борсата, то тази норма според нас е излишна, поради обективната невъзможност за точна прогноза на ВЕИ производителите. Икономическият риск за координатора би бил непредвидим, за да се предполага, че ще се извършват такива пазарни манипулации. Не е ясно защо Комисията счита, че за други различни от сочените в нормата производители подобно „затваряне на открити позиции“ е позволено (адресати на нормата са само производители по § 67 и §68 от ЗИДЗЕ, но не и производители от конвенционални централи, които също са задължени да продават енергията си на борсата);

b) В изречение второ се създава втора забрана, пак само за производители по §67 и § 68, като не може да изведе правен извод в какво съотношение са така въведените забрани в изречение първо и изречение второ (ако излишъкът бъде надвишен, ще означава ли, че се презюмира нарушение на първата въведена забрана? Обръщаме внимание, че въвеждането на подобна презумция е правен абсурд – не е налице пряка причинно следствена връзка между така въведените факти). Втората въведена забрана е абсолютно неразбираема: първо не е ясно какво се има предвид под „нетиран излишък“ – такъв термин не се употребява в правилата. Второ в началото на изречението се визира „нетиран излишък“ на подгрупите (подгрупа на производители по §67 и §68), който не може да бъде повече от 10 % от нетната измерена позиция на същите тези подгрупи. Това на практика означава, че агрегираният излишък (ако това се има предвид под нетиран излишък) между когенерации и ВЕИ производители не може да бъде повече от 10 % от произведената от тях енергия, отчетена със средства за търговско измерване. При положение, че в групата на ВЕИ производителите може да има голям процент вятърни централи, практически тази забрана е невъзможна. Никой обективно не може да гарантира, че ще прогнозира производство с точност на отклонението до 10 %. При така въвежданата втора забрана не е ясно спрямо какъв период се прилага – за периода на сетълмент или за месец. Правилата за правно тълкуване налагат извода, че ако изрично не е посочен период, то се прилага общият такъв, предвиден и свързан с начина на определяне на излишъка, а именно 1 час (периода на сетълмент).
Подобна норма е абсолютно неприложима за вятърни централи и така разписана нормата не създава ясен ред за търговия с енергия, не гарантира конкурентност, а напротив създава несигурност и противоречие и непредвидимост, включително и спрямо действията от страна на регулатора.

Текст по проекта Предложение на БГВА
Чл. 69б. В случаите по чл. 69, ал. 6, когато производители по чл. 69, ал. 4 продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор на балансираща група, координаторът няма право да затваря открити позиции по търговски сделки в групата чрез произведената електрическа енергия от членовете на подгрупите по чл. 56в, ал. 3 и ал. 4. Нетираният излишък на подгрупите по чл. 56в, ал. 3 и ал. 4 от стандартната балансираща група не може да надвишава 10 на сто от нетната измерена позиция на съответната подгрупа Да се заличи.

4. В проекта са налице предложения за правна уредба, която не съотвества на законовите норми.

• Предвиденото разделение на подгрупи не съответства изцяло на изискванията на чл.100, ал.6 от ЗЕ. В този законов текст се предвижда само и единствено производители, които продават енергията си чрез координатор на БГ (изцяло и/или частично), да бъдат обособени в отделна подгрупа. Предвиденото в чл.56б и 56в от проекта противоречи на тази законова норма.
• Не е ясна и нормата на 59б, ал.2. В нормата се предвижда задължение на координаторите на комбинирани балансиращи групи да известяват отделни агрегирани графици за всяка подгрупа, което да позволява на независимия преносен оператор да извършва отделен сетълмент и определяне на реализираните небаланси от съответната подгрупа. Така формулирана нормата се тълкува в следния смисъл – физическият небаланс и разходите за небаланс (месечен финансов сетълмент), определяни от ЕСО към координатора, са поотделно за всяка подгрупа, което реално прави безсмислено обединяването на тези производители в балансираща група. Ако замисълът е паралелно с общия физически и финансов сетълмент на групата в цялост да се подават и агрегирани графици по подгрупи с цел прилагане на чл.73 (спрямо производителите продаващи енергия „по електромер”) и гарантиране изпълнението на чл.100, ал.6, то нормата не е разписана правилно.
Поради това предлагаме следното:
Текст по проекта Предложение на БГВЕА
Чл. 56б. (1) Комбинирана балансираща група е група, в която участват само производители на електрическа енергия от възобновяеми източници със следните подгрупи:
1. подгрупа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW, които не са достигнали размера на нетното специфично производство;
2. подгрупа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW, които са достигнали размера на нетното специфично производство;
3. подгрупа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW.
(2) Координаторите на комбинирани балансиращи групи са задължени да известяват отделни агрегирани графици за всяка подгрупа, което да позволява на независимия преносен оператор да извършва отделен сетълмент и определяне на реализираните небаланси от съответната подгрупа
Чл. 56б. (1) Комбинирана балансираща група е група, в която участват само производители на електрическа енергия от възобновяеми източници със следните подгрупи:
1. подгрупа на производители по ЗЕВИ, които не са достигнали размера на нетното специфично производство;
2. подгрупа на производители по §68 от ЗИДЗЕ, когато продават цялата или част от произвежданата електрическа енергия чрез координатора на балансиращата група;
3. подгрупа на производители по ЗЕВИ, които са достигнали размера на нетното специфично производство и производители по § 68 от ЗИДЗЕ, когато продават произвежданата електрическа енергия самостоятелно на организирания борсов пазар.
(2) Координаторите на комбинирани балансиращи групи са задължени да известяват и отделни агрегирани графици за всяка подгрупа, което да позволява на независимия преносен оператор да извършва и отделен физически сетълмент на съответната съответната подгрупа. Физическият и финансов сетълмент на групата в цялост се извършва съгласно глава десета.
Чл.56в, ал.3 Когато в стандартната балансираща група участват производители на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с обекти с обща електрическа инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, те задължително се обособяват в отделна подгрупа и участниците са преки членове на тази подгрупа.
Чл.56в, ал.4 Когато в стандартната балансираща група участват производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, те задължително се обособяват в отделна подгрупа и участниците са преки членове на тази подгрупа.” Ал.3 и 4 да се обединят:
Чл.56, ал.3:
„(3) Производители – членове на стандартна балансираща група, които продават електрическа енергия по реда на чл.100, ал.6 от ЗЕ, се обособяват в отделна подгрупа. Тези производители са преки членове на балансиращата група.”

• В текстовете на чл.78 навсякъде да се заличи израза „както и задълженията на производителите по чл. 93а ЗЕ”, тъй като е налице противоречие с ЗЕ и ЗЕВИ:
- В чл.78, ал.2 да се заличи изразът „както и задълженията на производителите по чл. 93а ЗЕ”
- В чл.78, ал.6 да се заличи изразът „и на производителите по чл. 93а ЗЕ”

5. Предлагаме чл.60, ал.7 да отпадне.

С нормата се предвижда, производител на електрическа енергия да бъде член на една и съща балансираща група, и в качеството си на производител и в качеството си на краен клиент. Няма мотив от какво е продиктувано това предложение при положение, че това е утвърдена практика и към настоящия момент не възникват проблеми при прилагането на този начин на участие в балансиращите групи:
Текст по проекта Предложение на БГВЕА
чл. 60, нови ал.6 и 7:
„(6) Координаторите на стандартни и комбинирани балансиращи групи подават на независимия преносен оператор заявление по образец за регистрация на подгрупа с обекти на производители по чл.162а и/или подгрупа на производители с обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници.
(7) Производителят и собствените му обекти, които захранва с електрическа енергия се регистрират задължително в състава на една и съща стандартна или комбинирана балансираща група.“ чл. 60, нови ал.6, а ал.7 се заличава:
„(6) Координаторите на стандартни и комбинирани балансиращи групи подават на независимия преносен оператор заявление по образец за регистрация на подгрупа на производители, които продават произвежданата електрическа енергия по чл.100, ал.6 от ЗЕ.
(7) Производителят и собствените му обекти, които захранва с електрическа енергия се регистрират задължително в състава на една и съща стандартна или комбинирана балансираща група.“

Изрично обръщаме внимание, че когато се въвежда изменение в нормативен акт и това изменение изисква активно действие на адресата на правната норма, то задължително трябва де се предвиждат и преходни разпоредби, осигуряващи обективен и разумен срок (при спазване правата на адресатите на нормата), в който задължените лица да могат да изпълнят вменените им задължения.

6. С нормата на чл.68, ал.2 се предвижда: Независимият преносен оператор отстранява от електроенергийния пазар търговци и производители на електрическа енергия с предизвестие от два работни дни до съответния оператор на електроразпределителна мрежа, доставчик от последна инстанция, координатор на балансираща група и координатор с общ финансов сетълмент по искане на ФСЕС съгласно чл. 36ж от ЗЕ. Независимият преносен оператор може да откаже да отстрани производител от електроенергийния пазар, в случай че отстраняването води или може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването.
Тази норма би следвало да уреди реда за отстраняването на търговец и/или производител – чл.36ж, ал.10., но не предвижда следното:
• Няма никаква причина предизвестието да е 2 работни дни – по този начин се застрашават интересите на крайните клиенти, чийто доставчик е търговецът. Нормално е според нас този срок да е не по-дълъг от 5 работни дни преди края на съответен месец, като отстраняването да се извършва от 1 число на месеца, следващ месеца, през който е изтекло предизвестието, за да могат крайните клиенти да изберат друг доставчик, без да се налага да преминават към доставчика от последна инстанция;
• Не е решен въпросът какво се случва, ако отстраняваният търговец е и координатор на балансираща група: като координатор, търговецът може да продава енергия по чл.100, ал.6 от ЗЕ – отстраняването му практически ще блокира дейнността на производителите за два месеца, докато преминат в друга балансираща група. Реално потърпевшите от едно подобно действие ще бъдат производителите на енергия, което е правно недопустимо.
• Правно задължително е независимия преносен оператор да оповестява на официалната си интернет страница незабавно получените искания за отстраняване от пазара на търговци и производители и предизвестието, което е предоставено на тези участници.
Евентуалното отстраняване на търговец от пазара поставя основен въпрос: това ще доведе ли и до блокиране на дейността му като координатор ? Този въпрос трябва да получи еднозначно и ясно решение в ПТЕЕ. Нашето мнение е, че това са две различни качества и като координатор съответният лицензиант ТРЯБВА да продължи да осъществява дейността си като такъв.
Въпросът за отстраняването на търговеца е свързан и с предлаганата редакция на нормата на чл. 68, ал.5 – отстраняване на координатор и последици за членовете на балансиращи групи (Членовете на балансираща група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който не им е доставчик на електрическа енергия, отговарят самостоятелно за собствените си небаланси, считано от датата на отстраняване, незабавно представят обезпечение за изпълнение на задълженията си по договора по чл. 11, т. 8 и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор, считано от следващия календарен месец). Според нас е задължително при това преминаване в друга балансираща група да не се прилагат сроковете за подаване на заявленията по чл.103 от ПТЕЕ.
Във връзка с горното предлагаме:
Текст по проекта Предложение на БГВЕА
Чл. 68. (1) Независимият преносен оператор може да отстрани от електроенергийния пазар координатор на балансираща група или търговски участник по чл. 62, ал. 3 с предизвестие от два работни дни до съответния оператор на електроразпределителна мрежа, доставчик от последна инстанция, координатора на балансираща група и координатора с общ финансов сетълмент във всеки един от следните случаи:
1. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 не изпълнява задълженията си съгласно тези правила и/или не отговаря на условията за регистрация като координатор на балансираща група;
2. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 наруши условията на договора за балансиране, в т.ч. при неплащане в срок или ако не възстанови или не представи актуализирано гаранционно обезпечение в сроковете по договора;
3. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 има неизплатени задължения по договорите си за достъп и пренос и/или невнесени/невъзстановени/неактуализирани гаранционни обезпечения;
4. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 допуска небаланси в балансиращата си група, надхвърлящи размера на предоставеното обезпечение по реда на глава десета, след изрично предупреждение от независимия преносен оператор;
5. координаторът на балансираща група е обявен в несъстоятелност или е в процес на ликвидация;
6. не представя графици в сроковете съгласно правилата.
(2) Независимият преносен оператор отстранява от електроенергийния пазар търговци и производители на електрическа енергия с предизвестие от два работни дни до съответния оператор на електроразпределителна мрежа, доставчик от последна инстанция, координатор на балансираща група и координатор с общ финансов сетълмент по искане на ФСЕС съгласно чл. 36ж от ЗЕ.Независимият преносен оператор може да откаже да отстрани производител от електроенергийния пазар, в случай че отстраняването води или може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването.
(3) Координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 е длъжен да уреди всички свои задължения с независимия преносен оператор, възникнали до датата на отстраняване от електроенергийния пазар.
(4) Членовете на балансираща група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който им е и доставчик на електрическа енергия, се причисляват в балансиращата група на доставчика от последна инстанция, считано от датата на отстраняване, и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор считано от следващия календарен месец..
(5) Членовете на балансираща група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който не им е доставчик на електрическа енергия, отговарят самостоятелно за собствените си небаланси, считано от датата на отстраняване, незабавно представят обезпечение за изпълнение на задълженията си по договора по чл. 11, т. 8 и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор, считано от следващия календарен месец.
(6) Независимият преносен оператор отразява отстраняването на координатор на балансираща група или търговски участник по чл. 62, ал. 3 в регистъра по чл. 65 в деня на отстраняването му.
(7) В случаите по ал. 1 и ал. 2 независимият преносен оператор информира КЕВР за отстраняването от пазара на търговския участник.
(8) Предизвестието по ал. 1 и ал.2 се изпраща и на членовете на балансиращата група. Независимият преносен оператор уведомява преките членове в балансиращата група, а операторите на електроразпределителните мрежи - непреките членове в групата.
Чл. 68. (1) Независимият преносен оператор може да отстрани от електроенергийния пазар координатор на балансираща група или търговски участник по чл. 62, ал. 3, като им изпраща предизвестие и уведомление до съответния оператор на електроразпределителна мрежа, доставчик от последна инстанция, координатора на балансираща група и координатора с общ финансов сетълмент във всеки един от следните случаи:
1. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 не изпълнява задълженията си съгласно тези правила и/или не отговаря на условията за регистрация като координатор на балансираща група;
2. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 наруши условията на договора за балансиране, в т.ч. при неплащане в срок или ако не възстанови или не представи актуализирано гаранционно обезпечение в сроковете по договора;
3. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 има неизплатени задължения по договорите си за достъп и пренос и/или невнесени/невъзстановени/неактуализирани гаранционни обезпечения;
4. координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 допуска небаланси в балансиращата си група, надхвърлящи размера на предоставеното обезпечение по реда на глава десета, след изрично предупреждение от независимия преносен оператор;
5. координаторът на балансираща група е обявен в несъстоятелност или е в процес на ликвидация;
6. не представя графици в сроковете съгласно правилата.
(2) Срокът на предизвестието е 3 работни дни, като при изтичане на този срок електроенергийният системен оператор отстранява лицата по ал.1 от пазара. Отстраняването от пазара се извършва от 1 –во число на месеца, следващ месеца, през който е изтекло предизвестието в случаите когато членове на балансиращата група са производители по § 67 и §68 от ЗИДЗЕ.
(3) Независимият преносен оператор отстранява от електроенергийния пазар търговци и производители на електрическа енергия с предизвестие от -три работни дни до съответния оператор на електроразпределителна мрежа, доставчик от последна инстанция, координатор на балансираща група и координатор с общ финансов сетълмент по искане на ФСЕС съгласно чл. 36ж от ЗЕ. Независимият преносен оператор може да откаже да отстрани производител от електроенергийния пазар, в случай че отстраняването води или може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването.
(4) В случаите по ал.3, когато търговецът е и координатор на балансираща група, отстраняването от пазара не засяга дейността му като координатор.
(5) Координаторът на балансираща група или търговският участник по чл. 62, ал. 3 е длъжен да уреди всички свои задължения с независимия преносен оператор, възникнали до датата на отстраняване от електроенергийния пазар.
(6) Членовете на балансираща група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който им е и доставчик на електрическа енергия, се причисляват в балансиращата група на доставчика от последна инстанция, считано от датата на отстраняване, и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор считано от следващия календарен месец, като сроковете по чл.103 не се прилагат.
(7) Членовете на балансираща група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който не им е доставчик на електрическа енергия, отговарят самостоятелно за собствените си небаланси, считано от датата на отстраняване, незабавно представят обезпечение за изпълнение на задълженията си по договора по чл. 11, т. 8 и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор, считано от следващия календарен месец, като сроковете по чл.103 не се прилагат.
(8) Независимият преносен оператор отразява отстраняването на координатор на балансираща група или търговски участник по чл. 62, ал. 3 в регистъра по чл. 65 в деня на отстраняването му.
(9) В случаите по ал. 1 и ал. 3 независимият преносен оператор информира КЕВР за отстраняването от пазара на търговския участник.
(10) Предизвестието по ал. 1 и ал.3 се изпраща и на членовете на балансиращата група. Независимият преносен оператор уведомява преките членове в балансиращата група, а операторите на електроразпределителните мрежи - непреките членове в групата.

7. В чл.89, ал.11 да се добави, че почасовите стойности за измерената електрическа енергия на производители по §68 от ЗИДЗЕ се изпращат задължително и на тези производители.
Считаме че това е задължително условие, с оглед реализиране на правата на производителите във връзка с получаването на премии по ЗЕ.

Текст по проекта Предложение на БГВЕА
чл. 89, ал.11
(11) Всеки собственик на измервателна система изпраща до 9-о число на месеца, следващ отчетния, измерените почасови стойности за обекти с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, обозначени с партида/идентификационен код, както следва:
1. на ФСЕС за всяко място на търговско измерване за всеки производител;
2. на координаторите на комбинирани балансиращи групи за всяко място на търговско измерване за всеки производител, включен в комбинираната балансираща група;
3. на координаторите на стандартни балансиращи групи за всяко място на търговско измерване за всеки производител, включен в стандартната балансираща група
Чл.89, ал.11
(11) Всеки собственик на измервателна система изпраща до 9-о число на месеца, следващ отчетния, измерените почасови стойности за обектите с обща инсталирана мощност 4 и над 4 МW на производители по §68 от ЗИДЗЕ, обозначени с партида/ идентификационен код, както следва:
1. на ФСЕС за всяко място на търговско измерване за всеки производител;
2. на координаторите на комбинирани, съответно стандартни балансиращи групи за всяко място на търговско измерване за всеки производител, включен в балансиращата група;
3. на всеки производител за всяко място на търговско измерване на съответния енергиен обект за производство на енергия

8. Необходимо е да се отстрани допусната техническа грешка в предлаганото изменение на чл.15 от ПТЕЕ.

Така както е предложен текстът, означава че операторът на борсовия пазар продава енергия на координатора на БГ, а няма норма, че координаторът продава на оператора на борсовия пазар.

Текст по проекта Предложение на БГВА
чл. 15, ал.3, т.4

(3) Договорите по свободно договорени цени се сключват между:
……………
4. оператора на борсовия пазар, от една страна, и:
а) търговците на електрическа енергия;
б) крайни клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени;
в) обществения доставчик в случаите, предвидени в ЗЕ;
г) производители на електрическа енергия;
д) доставчик от последна инстанция.
е) независимия преносен оператор;
ж) оператор на електроразпределителна мрежа;
з) координатор на балансираща група в случаите, предвидени в ЗЕ

В чл. 15, ал.3, т.4 да се придобие следната редакция:

(3) Договорите по свободно договорени цени се сключват между:
……………
4. оператора на борсовия пазар, от една страна, и:
а) търговците на електрическа енергия;
б) крайни клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени;
в) обществения доставчик в случаите, предвидени в ЗЕ;
г) производители на електрическа енергия;
д) доставчик от последна инстанция.
е) независимия преносен оператор;
ж) оператор на електроразпределителна мрежа;
з) координатор на балансираща група в случаите, предвидени в ЗЕ

Да се създаде нова т.5:

5. 5. Координатор на балансираща група в случаите на чл.100, ал.6 от ЗЕ от една страна и оператора на борсовия пазар от друга”

9. Навсякъде в проекта да отпаднат текстовете, визиращи уредбата на договорите за премии. Правната уредба на тези договори не е предмет на правилата (чл.11, т.16 и чл.26)

10. Подкрепяме въведената възможност производителите по ЗЕВИ да могат да продават енергия на пазара „час напред” без да са задължени да преминават към стандартна балансираща група.

11. Текстовете относно производители по § 67 и §68 следва да бъдат извадени от раздела „Участие на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на балансиращия пазар”.
Така както е предвидено в проекта, се създава смесване на правната уредба относно централи с различен режим. В тази връзка, правилата на закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане трябва да се спазват без отклонения, тъй като само по този начин се гарантира правилно тълкуване и прилагане на правните норми.
Уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране,
Моля за подробно и задълбочено разглеждане на представените от нас предложения. Същите са продиктувани от вече натрупаната практика по участието на производители на електрическа енергия от вятърна енергия и са отражение на проблемите, с които се сблъскваме при прилагането на подзаконовите нормативни актове, приемани от КЕВР по прилагане на ЗЕ и ЗЕВИ. Считаме, че безпротиворечива и ясна правна уредба може да бъде създадена, но това трябва да стане в открит диалог с търговските участници на пазара, с цел балансиране на различните им интереси.

С уважение,

Миглена Стоилова
Председател на Надзорния съвет на БГВЕА

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Уважаеми Народни представители,

„Българската ветроенергийна асоциация” е сдружение с нестопанска цел, обединяваща по-голямата част от производителите на електрическа енергия от възобновяема енергия – вятър. Една от основните цели на асоциацията е да работи активно за подобряване на законодателната, регулаторната, политическата и обществената рамка и за подкрепа на вятърната енергия.

Причината да се обърнем към Вас са констатираните от нас регулаторни практики на Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР), които не съответстват в необходимата степен на прокламираните от закона принципи за осъществяване на дейността на националния регулатор. Считаме, че създаване на прозрачна и непротиворечива регулаторна практика в сектор електроенергетика следва да бъде резултат от съвместните действия и пряк диалог между законодателната и изпълнителната власт и представителите на енергийните предприятия и техните сдружения. Това би създало много по-устойчива среда за осъществяване дейността както на регулатора, така и на самите енергийни дружества.

Конкретният повод за настоящия сигнал е приемането в края на 2017г. на две ценови решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г., като:
1. С решение Решение № Ц-29 от 16.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи и нетното специфично производство за вятърни централи работещи до и над 2 250 часа и нетно специфично производство, считано от 01.07.2012 г.
2. С решение № Ц-30 от 29.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с мощност над 1 Мвт и нетното специфично производство, считано от 01.07.2013 г.
3. И двете ценови решения са взети от КЕВР след съдебна отмяна на предходни ценови решения (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г.), като окончателните съдебни решения за отмяна на незаконосъобразните са постановени през м. юни 2014г. и съответно през м. април 2015г. Мотивите на съда за отмяната и на двата административни акта са за допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
4. Независимо от наличието на отменителни съдебни решения и подробните и обосновани изводи на Върховния административен съд (ВАС), КЕВР отново прие ценови решения (Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г.), които преповтарят напълно и изцяло вече отменените незаконосъобразни решения, и то при постановяване на нетно специфично производство с ретроактивно действие.

Като имаме предвид, че установяването на незаконосъобразността на новоиздадените решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. и съответно на Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г., е в прерогативите на българския съд, бихме желали да фокусираме вниманието Ви към установените от нас пропуски при постановяване на цитираните решения, които показват систематичен проблем при осъществяване на дейността на КЕВР, а именно че комисията е непоследователна при спазване на основните принципи, регламентирани в в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които ръководят регулатора при изпълнение на регулаторните правомощия.

• В проведената от КЕВР процедура по приемане на цитираните по-горе решения липсва каквато и да е прозрачност, последователност и предвидимост. Производството по приемане на всяко от посочените решения е било иницирано служебно от КЕВР на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решенията на ВАС, с които са били отменени предходни актове на Комисията по определяне на преференциалните цени на посочените електрически централи (Решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. и Решение № Ц-019 от 28.06.2013 г.);

• Засегнатите лица не са уведомени по какъвто и да било начин за започната процедура, за нейното развитие и съответно за нейното приключване. Не e проведено обществено обсъждане, с което е нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЕ за провеждане на обществено обсъждане при изготвянето на общи административни актове, какъвито според нас са цитираните решения на КЕВР за определяне на преференциални цени. Поради непровеждане на обществено обсъждане, участието на заинтересованите страни в тази процедура е било изключено и производителите са били лишени от процесуална възможност да изразят становище по проекта на решение и събраните от административния орган доказателства в административната процедура. Считаме, че КЕВР не може да дерогира императивните изисквания на ЗЕ дори да е стартирала процедурата в изпълнение на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Практиката на КЕВР за провеждане на обществено обсъждане при повторно произнасяне по върнати от съда преписки, в изпълнение на отменителни съдебни решения, е непоследователна. Напр. в процедурата по приемане на Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. (прието в изпълнение на Решение № 1320 от 29.02.2016 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 4882 от 2015 г., оставено в сила с Решение № 1549 от 07.02.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5102 от 2016 г., за отмяна на Решение № Ц-1 от 28.01.2015 г., в частта по т. 2), Комисията е провела обществено обсъждане.

• Процедурата е стартирана от КЕВР години след влизане в сила на отменителните съдебни решения, без да са посочени мотиви какво налага приемане на съответното Решение в този момент (повече от две/три години и половина след влизане в сила на отменителните решения на ВАС), а именно:

- Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. е във връзка с Решение № 16672 от 12.12.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 473 от 2013 г., IV отд., оставено в сила с Решение № 7669 от 05.06.2014 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 4210 от 2014 г.

- Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. е във връзка с Решение № 15664 от 22.12.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10218 от 2013 г., оставено в сила с Решение № 4798 от 28.04.2015 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 2624 от 2015 г.

Независимо от този доста дълъг срок, в който Комисията е имала възможност да прецизира и обоснове приложените към конкретните цени финансови модели и ценообразуващи елементи, Решение Ц-29/2017 и Решение Ц-30/2017 са по същество немотивирани и необосновани. На практика се остава с впечатление, че по този начин КЕВР само формално изпълнява съдебните решения, като се произнася по върнатата за ново произнасяне преписка с решение идентично на отмененото от съда.

Действията на КЕВР по приемането на посочените решения влизат в противоречие с основния принцип на административния процес, касаещ последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Посоченият принцип е приложим в още по-голяма степен в хипотезата, при която е налице влезло в сила съдебно решения, чиито указания и тълкувания по приложението на закона следва да бъдат зачeтени от административния орган при новото произнасяне по определяне на цените за изкупуване на електрическа енергия от вятърни електроцентрали. Цитираният принцип е известен още под името „принцип на защита на оправданите очаквания”, прогласен като един от основните принципи на правото на Европейския съюз. Той е част от принципите, формулирани и въведени с трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС, предишен Съд на Европейските общности).
Практиката на КЕВР в подобни хипотези (приемане на решения след влязло в сила отменително съдебно решение) е непоследователна, непрозрачна и непредвидима. В редица случаи КЕВР се произнася с ново решение в рамките на 3-4 месеца (това са основно решения, които касаят определяне на цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство) – напр. с Решение № Ц-28/10.11.2017 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 04.07.2017 г.; с Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. КЕВР се е произнесла във вързка с влязло в сила съд.решение от 07.02.2017 г.; с Решение № Ц - 26 от 21.07.2016 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 18.05.2016 г.; с Решение № Ц - 1 от 20.01.2016 г. , КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 02.07.2015 г.

По отношение на централите, произвеждащи електрическа енергия от ВИ, решенията се приемат в рамките на 2-3 години, което поставя същите в неравнопоставеност спрямо другите категории производители (същото бе положението и с Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., с което КЕВР се е произнесла по влязло в сила съд.решение от 17.12.2013 г. относно цените на водноелектрически централи, т.е. година и два месеца след окончателната съдебна отмяна на предходното и решение). Към настоящия момент все още няма произнасяне на регулатора и по отношение на отменeното по съдебен ред Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР за определяне компенсаторни мерки поради различие между временните цени за достъп (по Решение Ц-33/2012г.) и окончателни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносната мрежи (Решение Ц-6/2014г.), касаещи ВЕИ производители. Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР е отменено в частта относно компенсаторни мерки за присъединените към електроразпределителните мрежи производители. Окончателното отменително съдебно решение е от 15.11.2016г., но вече една година КЕВР не е издала изискуеми административен акт за прилагане на компенсаторни мерки. Дори и да се приеме, че е налице някакъв нормативен проблем, КЕВР е разполагала с цяла година, за да предприеме определени стъпки за разрешаване на този проблем.

• На двете решения на КЕВР е придадено обратно действие, както по отношение на определената преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, така и по отношение на определеното „нетно специфично производство”, което е недействително. Административните актове действат занапред и обратно действие може да им бъде придадено единствено, ако това се позволява от закона, каквото не е налице в настоящия случай. Нито в ЗЕ, нито в ЗЕВИ се съдържа такава правна възможност. Подобен подход на Комисията по отношение на повторно издадените административни актове в изпълнение на отменителни съдебни решения е изключително спорно от правна гледна точка. Реално КЕВР се произнася с повторни административни актове след дълъг период от време, преуреждайки основни елементи в правоотношенията между участниците на пазара на електрическа енергия, без да се държи сметка за настъпили вече законодателни промени, като преклудира права и лишава по административен ред засегнатите лица от предоставени от закона правни възможности, точно поради късното си произнасяне. Този проблем рефлектира пряко в отношенията между участниците в правоотношенията по продажба на енергия, като в крайна сметка поради непоследователната и непрозрачна регулаторна практика на КЕВР се провокират редица правни спорове пред съответните съдилища – административни и граждански.

• В цитираните Решения (които представляват втори административен акт за определяне на преференциални цени на засегнатите производители след влязло в сила отменително съдебно решение) КЕВР прeповтаря изцяло съдържанието на първоначално издадените и отменени административни актове (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г. ) без съдържателни мотиви и без финансова обосновка. Определените преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, са в същите размери и при същите параметри, незачитайки постановените съдебни решения, съгласно които „определените преференциални цени не осигуряват възвръщаемост от инвестицията, определената норма на възвръщаемост е отрицателна и следователно недостатъчна, за да възстанови разходите на инвеститорите”. Регулаторът изобщо не е извършил каквато и да било преценка на ефекта от така издавания повторно акт, влиянието, което същия ще окаже върху участниците на пазара при така постановеното с обратна сила действие и то след толкова дълъг период, както в правен, така и икономически аспект. Липсва и какъвто и да било анализ дали и в каква степен акта ще засегне или ще постави в невъзможност засегнатите лица да осъществят предоставени им по закон права.

Като имаме предвид основните правни принципи залегнали в АПК и ЗЕ, според нас е недопустимо:
• регулаторният орган да действа по начин, неосигуряващ адекватна информация и възможност за предоставяне на становища от страна на засегнатите страни, особено като се има предвид, че ценовите решения предопределят изцяло търговската дейност на производителите на енергия. Включително на интернет сайта на КЕВР не бе предоставена каквато и да било информация, че КЕВР е стартирала процедура по вземане на посочените решения.

• да не се оповестяват по достъпен и ясен начин вземаните от КЕВР решения, при положение, че те пряко и непосредствено рефлектират върху правоотношенията по покупко-продажба на енергия и засягат незабавно страните по тези правоотношения. На официалната страница на КЕВР не бе публикувано съобщение, че КЕВР е взела посочените решения (същите бяха открити чрез търсене в раздел решения на КЕВР, като включително няма никаква информация и отбелязване, кога тези решения са публикувани на интернет сайта на комисията). И към настоящия момент КЕВР не е уведомила засегнатите страни (производители от възобновяема енергия - вятър, чийто енергийни обекти са въведени в експлоатация през периода 1.07.2012 до 31.06.2015 г.) за тези си решения, въпреки че разполага с цялата налична информация за това.

• да не се оповестява от КЕВР по подходящ начин на интернет страницата и кои нейни актове са отменени от съда. Съгласно АПК - чл.177, ал.1 и съответно чл.183, отмяната на административен акт действа по отношение на всички. В голямата си част актовете на КЕВР и особено ценовите решения, не засягат само страната, която ги оспорва. Като имаме предвид, че това са решения, които се прилагат в търговските отношения между участниците на пазара, според нас е задължително КЕВР да оповестява: а) че е налице обжалване на приет от комисията административен акт (включително да оповестява номерата на административните дела, които са образувани по обжалванията), б) че е налице отмяна на административния акт и съответно да посочва срок за ново произнасяне.

• да не съществува бърз и ясен ред, по който заинтересованите страни да могат да искат и да получават информация за хода на процедура, инициирана от КЕВР след съдебна отмяна на издаден административен акт.

• да се игнорират решенията на съда до степен на незачитане на същите и без каквито и да било мотиви да се издават същите като отменените административни актове. Недопустимо е КЕВР да извършва формално изпълнение на вменено със закон задължение. Реално се достигна до следния абсурден парадокс: регулаторът може да вземе определено незаконосъобразно решение, това решение обаче се изпълнява поради допуснато по закон и неподлежащо на съдебен контрол предварително изпълнение (чл.13, ал.9 от ЗЕ), паралелно с това се провежда конституционно гарантирана процедура по обжалване на административния акт и този административен акт в даден момент (който е не по-малко от 2 години) се отменя от съда като незаконосъобразен. След неговата отмяна, регулаторът отново взема същото незаконосъобразно решение, също подлежащо на предварително изпълнение. Дори и да последва прогласяване на повторно издадения административен акт за нищожен или да се постанови отмяна, няма никаква „спирачка” в закона, която да гарантира подобно превратно упражняване на правомощия от страна на КЕВР и при последващо решаване на проблемния въпрос и то отново при предварително изпълнение на акта. Реално цялостната дейност на даден производител се извършва при действие на незаконосъбразни административни актове, което е недопустимо в правовата държава.

• Регулаторът да не анализира собствените си пропуски при вземане на решения и да не се предвиждат мерки за подобряване качеството на издаваните административни актове, включително основаващи се на добри и задълбочени икономически анализи, отчитайки утвърдени местни и международни практики, включително като се извръшва и анализ на ефекта от издаваните от КЕВР решения.

Според нас са налице системни пропуски при осъществяване на правомощията на КЕВР както при издаване на ценовите административни актове, така и при повторно произнасяне на регулатора след съдебна отмяна на негови незаконосъобразни актове. Тези пропуски рефлектират в търговските отношения между участниците на електроенергийния пазар и като резултат създават несигурност на търговския оборот и водят до редица спорове, включително съдебни, между различните участници на пазара.

Издаването на посочените по-горе актове на КЕВР според нас следва да постави началото на задълбочен дебат за усъвършенстване на начина на осъществяване на регулаторните функции на КЕВР, отнасящ се до:

• ревизия на повтарящото се предварително изпълнение на невлезлите в сила административни актове на регулатора (при повторно произнасяне след съдебна отмяна на актове на комисията);

• създаване на законови гаранции за точното упражняване на правомощията на КЕВР, като се въведат включително стриктни срокове за произнасяне на КЕВР след отмяна на издаваните от регулатора незаконосъобразни административните от съда и/или прогласяването им за нищожни;

• създаване на норми, регулиращи:
- уреждането на отношенията във връзка с допуснато предварително изпълнение на административните актове на КЕВР, които са отменени от съда, както и
- отстраняването на последиците от незаконосъобразния административен акт при различните хипотези на издаване на актове и тяхното специфично прилагане (имаме предвид, че основните ценови актове действат на годишна база, но актовете по ЗЕВИ се прилагат за целия период на договора).

Независимо от наличието, според нас, на реална необходимост от законодателни промени, касаещи дейността на КЕВР, считаме че дейността може да бъде подобрена чрез полагане на усилия за подобряване на организацията на работа на КЕВР и повишаване на административния капацитет. Считаме, че в основата на добрата регулаторна практика стои зачитане на закона, предвидимостта на действията на администрацията и упражняването на правомощията на регулатора при прилагане на принципите, прогласени не само в ЗЕ, но и в Административно процесуалния кодекс. В този аспект няма никаква правна пречка чрез административни мерки да се положи основа на процес по ефективно подобряване качеството на работа на КЕВР, като например:

- КЕВР да изпълни в цялост и съдържателно задължението си по чл.15, ал.1 от ЗЕ - към настоящия момент на интернет страницата на комисията липсва публично огласяване на политиката, която КЕВР следва при повторно приемане на решения в изпълнение на отменителни съдебни решения, както и на създадената практика по прилагането на актовете на Комисията и мотивите за тяхната промяна, каквото е изискването на посочения законов текст от ЗЕ. Не съществува пречка КЕВР да разработи вътрешни правила по отношение на процедурите, които се прилагат при отмяна на нейни актове и да оповести тези вътрешни правила;

- да се приложи реално изискването за прозрачност на работа на КЕВР: да се публикува на страницата на КЕВР информация за обжалваните адм. актове на КЕВР, информация за отменените актове на КЕВР, статуса на процедурите по повторно произнасяне на КЕВР и статута на върнатите преписки и предприетите от административния орган действия. Тази информация следва да е общо достъпна и да няма административни пречки при достъпа до същата;

- при вземане на решенията на КЕВР да се публикуват и/или да се предоставя адекватна информация за ползваните изходни данни от комисията, включително ползвани данни от различни доклади и/или международни изследвания;

Изрично подчертаваме, че горепосочените примерни стъпки, не решават основния проблем: точно и съдържателно изпълнение на задълженията на регулатора при издаване на административни актове – и АПК и ЗЕ съдържат принципни положения, които са създадени, за да се гарантира издаването на даден административен акт при пълно изследване на фактическата обстановка и при събиране и обсъждане на относимите данни и информация. Точното, разумно и безпристрастно упражняване на правомощията на КЕВР следва да бъде подчинено на основните принципи на административния процес (глава Втора от АПК „Основни принципи“) и зависи от много фактори (административна осигуреност на регулатора, достъп до информация, както и до местни и межународни източници с цел изпълнение на функциите, високо квалифицирана администрация и т.н.), но един от най-важните фактори е създаване на прозрачен и ясен механизъм за диалог между регулатора и бизнеса, за да може да се намират не само законосъобразни, но и най- целесъобразните решения на възникващите проблеми в сектор енергетика.

Сигналът ни цели подобряване на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на последователност, публичност и прозрачност. Считаме за недопустимо енергийният регулатор да осъществява дейността си в нарушение на основните принципи, регламентирани в ЗЕ и в АПК, както и императивни норми на европейското и българско законодателство. Недопустимо е енергийният регулатор да не зачита влезли в сила съдебни решения за отмяна на негови актове, като игнорира дадените от съда задължителни указания за издаването на нов акт. Не следва да бъде толерирано също така бездействието на административния орган при изпълнение на влезли в сила съдебни решения, отменящи нейни актове. Подобно поведение, освен че поставя в несигурност взаимоотношенията в сектора, води и до нанасяне на вреди на енергийните предприятия.

Уважаеми народни представители,

Моля, да предприемете необходимите действия за преустановяване от страна на КЕВР на описаните в този сигнал незаконосъобразни практики, с оглед усъвършенстване на работата на Комисията.

Моля да ни информирате за конкретните мерки, които ще бъдат предприети в тази насока.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Dear colleagues,
Today BGWEA appeal to the Administrative Court Sofia City against the refusal of energy regulator EWRC to provide access to public information.

On November 17 2015, BGWEA team submitted a request for access to public information to the Energy and Water Regulation Committee (EWRC). BGWEA wants to grant the following information: mainly we want access to all the financial models used to calculate the preferential price for purchasing electricity generated from wind, together with their underlying pricing factors within the meaning of Article 21 of Ordinance №1 from 18.03.2013g. regulating the prices of electricity. BGWEA wants all financial models from 2006 to 2014. incl.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Европейската комисия одобри без възражения мерките за облекчаване на разходите на големите индустриални консуматори за зелена енергия. Окончателното публично публикуване на Наредбата за намаляване тежестта върху българския бизнес, свързана с разходите за възобновяема енергия, предстои след публикуването й във вестника на ЕК. Наредбата ще влезе в сила със задна дата от 1 август 2015 г. и ще важи до 31 декември 2020 г. За да се използва отстъпката за индустриалните консуматори от компонентата в цената за електроенергия, свързана с разходите за възобновяема енергия, те следва да отговарят на определените в Наредбата критерии.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Dear Members,
In connection with the monthly submission of information to the Security of the Electricity System Fund (SESF) and subsequent monthly payment (up to 15th of the current month ) , we share with you the following important information:

From 29.07.2016 . current bank account of the Fund No. BG05 BNBG 9661 3300 1421 02 in the name of Ministry of Energy will not be active! Payments to the SESF should be made to the following bank account BG24 BNBG 9661 3100 1426 01    in the name of Security of the Electricity System Fund.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Dear colleagues,
in addition to yesterday's information , we would like to remind you that the Energy Act was amended  - SG . 47 of 2016.

According to the amendments, Article 36 , paragraph 2, payers should submit information on relevant earnings for the previous month to the 15th of the current month , not to the 5th as it was in the previous version of the law.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

In connection with the amendments to the Public offering of securities act (POSA), we share with you the following important information.
As we already informed you, according to the amendments to POSA, the producers of electricity from wind were obliged to provide in the Financial Supervision Commission (FSC), a certain volume of information. The deadline for the first submission of applications expires on July 31, 2016.

In this regard, FSC published the following instructions:
http://www.fsc.bg/bg/novini/informatsiya-na-kfn-vav-vrazka-s-izmeneniyata-i-dopalneniyata-v-zpptsk-8154.html

We remind you that on 18. 07.2016 , the BGWEA addressed written questions to the Commission relating to the implementation of legislative changes . So far we have  no official response from the FSC.

We will keep you informed on the topic

Rregards,
BGWEA team

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Както вече ви информирахме, в брой: 42 на ДВ, от дата 3.6.2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК). С него се разширява кръгът на лицата, задължени да разкриват информация пред Комисията за финансов надзор (КФН).

Съгласно текста на ЗИД и по-конкретно § 1д., разпоредбите на ЗППЦК, глава шеста „а“, за разкриване на информация, ще се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране. Към момента съществува неяснота относно пълният обем от информация, която производителите на електрическа енергия от вятър следва да предоставят в КФН, въпреки че срокът за първото подаване на документи изтича на 31 юли 2016 година.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

В брой: 42 на ДВ, от дата 3.6.2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК). С него се разширява кръгът на лицата, задължени да разкриват информация пред Комисията за финансов надзор (КФН).
Съгласно текста на ЗИД и по-конкретно § 1д., разпоредбите на ЗППЦК, глава шеста „а“, за разкриване на информация, ще се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране.

User Rating: 0 / 5

Star InactiveStar InactiveStar InactiveStar InactiveStar Inactive

Вчера 23 юни, парламентарната комисия по енергетика проведе свое редовно заседание. На заседанието беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №654-01-74, внесен от народните представители Светлин Танчев и Георги Ковачев на 31 май 2016г.

Page 1 of 2

Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА) © 2017 Всички права запазени! Уеб агенция Кая Про ООД

Search