Новини

Сигнал до ПК Енергетика

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Уважаеми Народни представители,

„Българската ветроенергийна асоциация” е сдружение с нестопанска цел, обединяваща по-голямата част от производителите на електрическа енергия от възобновяема енергия – вятър. Една от основните цели на асоциацията е да работи активно за подобряване на законодателната, регулаторната, политическата и обществената рамка и за подкрепа на вятърната енергия.

Причината да се обърнем към Вас са констатираните от нас регулаторни практики на Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР), които не съответстват в необходимата степен на прокламираните от закона принципи за осъществяване на дейността на националния регулатор. Считаме, че създаване на прозрачна и непротиворечива регулаторна практика в сектор електроенергетика следва да бъде резултат от съвместните действия и пряк диалог между законодателната и изпълнителната власт и представителите на енергийните предприятия и техните сдружения. Това би създало много по-устойчива среда за осъществяване дейността както на регулатора, така и на самите енергийни дружества.

Конкретният повод за настоящия сигнал е приемането в края на 2017г. на две ценови решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г., като:
1. С решение Решение № Ц-29 от 16.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи и нетното специфично производство за вятърни централи работещи до и над 2 250 часа и нетно специфично производство, считано от 01.07.2012 г.
2. С решение № Ц-30 от 29.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с мощност над 1 Мвт и нетното специфично производство, считано от 01.07.2013 г.
3. И двете ценови решения са взети от КЕВР след съдебна отмяна на предходни ценови решения (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г.), като окончателните съдебни решения за отмяна на незаконосъобразните са постановени през м. юни 2014г. и съответно през м. април 2015г. Мотивите на съда за отмяната и на двата административни акта са за допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
4. Независимо от наличието на отменителни съдебни решения и подробните и обосновани изводи на Върховния административен съд (ВАС), КЕВР отново прие ценови решения (Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г.), които преповтарят напълно и изцяло вече отменените незаконосъобразни решения, и то при постановяване на нетно специфично производство с ретроактивно действие.

Като имаме предвид, че установяването на незаконосъобразността на новоиздадените решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. и съответно на Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г., е в прерогативите на българския съд, бихме желали да фокусираме вниманието Ви към установените от нас пропуски при постановяване на цитираните решения, които показват систематичен проблем при осъществяване на дейността на КЕВР, а именно че комисията е непоследователна при спазване на основните принципи, регламентирани в в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които ръководят регулатора при изпълнение на регулаторните правомощия.

• В проведената от КЕВР процедура по приемане на цитираните по-горе решения липсва каквато и да е прозрачност, последователност и предвидимост. Производството по приемане на всяко от посочените решения е било иницирано служебно от КЕВР на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решенията на ВАС, с които са били отменени предходни актове на Комисията по определяне на преференциалните цени на посочените електрически централи (Решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. и Решение № Ц-019 от 28.06.2013 г.);

• Засегнатите лица не са уведомени по какъвто и да било начин за започната процедура, за нейното развитие и съответно за нейното приключване. Не e проведено обществено обсъждане, с което е нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЕ за провеждане на обществено обсъждане при изготвянето на общи административни актове, какъвито според нас са цитираните решения на КЕВР за определяне на преференциални цени. Поради непровеждане на обществено обсъждане, участието на заинтересованите страни в тази процедура е било изключено и производителите са били лишени от процесуална възможност да изразят становище по проекта на решение и събраните от административния орган доказателства в административната процедура. Считаме, че КЕВР не може да дерогира императивните изисквания на ЗЕ дори да е стартирала процедурата в изпълнение на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Практиката на КЕВР за провеждане на обществено обсъждане при повторно произнасяне по върнати от съда преписки, в изпълнение на отменителни съдебни решения, е непоследователна. Напр. в процедурата по приемане на Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. (прието в изпълнение на Решение № 1320 от 29.02.2016 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 4882 от 2015 г., оставено в сила с Решение № 1549 от 07.02.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5102 от 2016 г., за отмяна на Решение № Ц-1 от 28.01.2015 г., в частта по т. 2), Комисията е провела обществено обсъждане.

• Процедурата е стартирана от КЕВР години след влизане в сила на отменителните съдебни решения, без да са посочени мотиви какво налага приемане на съответното Решение в този момент (повече от две/три години и половина след влизане в сила на отменителните решения на ВАС), а именно:

- Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. е във връзка с Решение № 16672 от 12.12.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 473 от 2013 г., IV отд., оставено в сила с Решение № 7669 от 05.06.2014 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 4210 от 2014 г.

- Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. е във връзка с Решение № 15664 от 22.12.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10218 от 2013 г., оставено в сила с Решение № 4798 от 28.04.2015 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 2624 от 2015 г.

Независимо от този доста дълъг срок, в който Комисията е имала възможност да прецизира и обоснове приложените към конкретните цени финансови модели и ценообразуващи елементи, Решение Ц-29/2017 и Решение Ц-30/2017 са по същество немотивирани и необосновани. На практика се остава с впечатление, че по този начин КЕВР само формално изпълнява съдебните решения, като се произнася по върнатата за ново произнасяне преписка с решение идентично на отмененото от съда.

Действията на КЕВР по приемането на посочените решения влизат в противоречие с основния принцип на административния процес, касаещ последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Посоченият принцип е приложим в още по-голяма степен в хипотезата, при която е налице влезло в сила съдебно решения, чиито указания и тълкувания по приложението на закона следва да бъдат зачeтени от административния орган при новото произнасяне по определяне на цените за изкупуване на електрическа енергия от вятърни електроцентрали. Цитираният принцип е известен още под името „принцип на защита на оправданите очаквания”, прогласен като един от основните принципи на правото на Европейския съюз. Той е част от принципите, формулирани и въведени с трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС, предишен Съд на Европейските общности).
Практиката на КЕВР в подобни хипотези (приемане на решения след влязло в сила отменително съдебно решение) е непоследователна, непрозрачна и непредвидима. В редица случаи КЕВР се произнася с ново решение в рамките на 3-4 месеца (това са основно решения, които касаят определяне на цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство) – напр. с Решение № Ц-28/10.11.2017 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 04.07.2017 г.; с Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. КЕВР се е произнесла във вързка с влязло в сила съд.решение от 07.02.2017 г.; с Решение № Ц - 26 от 21.07.2016 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 18.05.2016 г.; с Решение № Ц - 1 от 20.01.2016 г. , КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 02.07.2015 г.

По отношение на централите, произвеждащи електрическа енергия от ВИ, решенията се приемат в рамките на 2-3 години, което поставя същите в неравнопоставеност спрямо другите категории производители (същото бе положението и с Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., с което КЕВР се е произнесла по влязло в сила съд.решение от 17.12.2013 г. относно цените на водноелектрически централи, т.е. година и два месеца след окончателната съдебна отмяна на предходното и решение). Към настоящия момент все още няма произнасяне на регулатора и по отношение на отменeното по съдебен ред Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР за определяне компенсаторни мерки поради различие между временните цени за достъп (по Решение Ц-33/2012г.) и окончателни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносната мрежи (Решение Ц-6/2014г.), касаещи ВЕИ производители. Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР е отменено в частта относно компенсаторни мерки за присъединените към електроразпределителните мрежи производители. Окончателното отменително съдебно решение е от 15.11.2016г., но вече една година КЕВР не е издала изискуеми административен акт за прилагане на компенсаторни мерки. Дори и да се приеме, че е налице някакъв нормативен проблем, КЕВР е разполагала с цяла година, за да предприеме определени стъпки за разрешаване на този проблем.

• На двете решения на КЕВР е придадено обратно действие, както по отношение на определената преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, така и по отношение на определеното „нетно специфично производство”, което е недействително. Административните актове действат занапред и обратно действие може да им бъде придадено единствено, ако това се позволява от закона, каквото не е налице в настоящия случай. Нито в ЗЕ, нито в ЗЕВИ се съдържа такава правна възможност. Подобен подход на Комисията по отношение на повторно издадените административни актове в изпълнение на отменителни съдебни решения е изключително спорно от правна гледна точка. Реално КЕВР се произнася с повторни административни актове след дълъг период от време, преуреждайки основни елементи в правоотношенията между участниците на пазара на електрическа енергия, без да се държи сметка за настъпили вече законодателни промени, като преклудира права и лишава по административен ред засегнатите лица от предоставени от закона правни възможности, точно поради късното си произнасяне. Този проблем рефлектира пряко в отношенията между участниците в правоотношенията по продажба на енергия, като в крайна сметка поради непоследователната и непрозрачна регулаторна практика на КЕВР се провокират редица правни спорове пред съответните съдилища – административни и граждански.

• В цитираните Решения (които представляват втори административен акт за определяне на преференциални цени на засегнатите производители след влязло в сила отменително съдебно решение) КЕВР прeповтаря изцяло съдържанието на първоначално издадените и отменени административни актове (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г. ) без съдържателни мотиви и без финансова обосновка. Определените преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, са в същите размери и при същите параметри, незачитайки постановените съдебни решения, съгласно които „определените преференциални цени не осигуряват възвръщаемост от инвестицията, определената норма на възвръщаемост е отрицателна и следователно недостатъчна, за да възстанови разходите на инвеститорите”. Регулаторът изобщо не е извършил каквато и да било преценка на ефекта от така издавания повторно акт, влиянието, което същия ще окаже върху участниците на пазара при така постановеното с обратна сила действие и то след толкова дълъг период, както в правен, така и икономически аспект. Липсва и какъвто и да било анализ дали и в каква степен акта ще засегне или ще постави в невъзможност засегнатите лица да осъществят предоставени им по закон права.

Като имаме предвид основните правни принципи залегнали в АПК и ЗЕ, според нас е недопустимо:
• регулаторният орган да действа по начин, неосигуряващ адекватна информация и възможност за предоставяне на становища от страна на засегнатите страни, особено като се има предвид, че ценовите решения предопределят изцяло търговската дейност на производителите на енергия. Включително на интернет сайта на КЕВР не бе предоставена каквато и да било информация, че КЕВР е стартирала процедура по вземане на посочените решения.

• да не се оповестяват по достъпен и ясен начин вземаните от КЕВР решения, при положение, че те пряко и непосредствено рефлектират върху правоотношенията по покупко-продажба на енергия и засягат незабавно страните по тези правоотношения. На официалната страница на КЕВР не бе публикувано съобщение, че КЕВР е взела посочените решения (същите бяха открити чрез търсене в раздел решения на КЕВР, като включително няма никаква информация и отбелязване, кога тези решения са публикувани на интернет сайта на комисията). И към настоящия момент КЕВР не е уведомила засегнатите страни (производители от възобновяема енергия - вятър, чийто енергийни обекти са въведени в експлоатация през периода 1.07.2012 до 31.06.2015 г.) за тези си решения, въпреки че разполага с цялата налична информация за това.

• да не се оповестява от КЕВР по подходящ начин на интернет страницата и кои нейни актове са отменени от съда. Съгласно АПК - чл.177, ал.1 и съответно чл.183, отмяната на административен акт действа по отношение на всички. В голямата си част актовете на КЕВР и особено ценовите решения, не засягат само страната, която ги оспорва. Като имаме предвид, че това са решения, които се прилагат в търговските отношения между участниците на пазара, според нас е задължително КЕВР да оповестява: а) че е налице обжалване на приет от комисията административен акт (включително да оповестява номерата на административните дела, които са образувани по обжалванията), б) че е налице отмяна на административния акт и съответно да посочва срок за ново произнасяне.

• да не съществува бърз и ясен ред, по който заинтересованите страни да могат да искат и да получават информация за хода на процедура, инициирана от КЕВР след съдебна отмяна на издаден административен акт.

• да се игнорират решенията на съда до степен на незачитане на същите и без каквито и да било мотиви да се издават същите като отменените административни актове. Недопустимо е КЕВР да извършва формално изпълнение на вменено със закон задължение. Реално се достигна до следния абсурден парадокс: регулаторът може да вземе определено незаконосъобразно решение, това решение обаче се изпълнява поради допуснато по закон и неподлежащо на съдебен контрол предварително изпълнение (чл.13, ал.9 от ЗЕ), паралелно с това се провежда конституционно гарантирана процедура по обжалване на административния акт и този административен акт в даден момент (който е не по-малко от 2 години) се отменя от съда като незаконосъобразен. След неговата отмяна, регулаторът отново взема същото незаконосъобразно решение, също подлежащо на предварително изпълнение. Дори и да последва прогласяване на повторно издадения административен акт за нищожен или да се постанови отмяна, няма никаква „спирачка” в закона, която да гарантира подобно превратно упражняване на правомощия от страна на КЕВР и при последващо решаване на проблемния въпрос и то отново при предварително изпълнение на акта. Реално цялостната дейност на даден производител се извършва при действие на незаконосъбразни административни актове, което е недопустимо в правовата държава.

• Регулаторът да не анализира собствените си пропуски при вземане на решения и да не се предвиждат мерки за подобряване качеството на издаваните административни актове, включително основаващи се на добри и задълбочени икономически анализи, отчитайки утвърдени местни и международни практики, включително като се извръшва и анализ на ефекта от издаваните от КЕВР решения.

Според нас са налице системни пропуски при осъществяване на правомощията на КЕВР както при издаване на ценовите административни актове, така и при повторно произнасяне на регулатора след съдебна отмяна на негови незаконосъобразни актове. Тези пропуски рефлектират в търговските отношения между участниците на електроенергийния пазар и като резултат създават несигурност на търговския оборот и водят до редица спорове, включително съдебни, между различните участници на пазара.

Издаването на посочените по-горе актове на КЕВР според нас следва да постави началото на задълбочен дебат за усъвършенстване на начина на осъществяване на регулаторните функции на КЕВР, отнасящ се до:

• ревизия на повтарящото се предварително изпълнение на невлезлите в сила административни актове на регулатора (при повторно произнасяне след съдебна отмяна на актове на комисията);

• създаване на законови гаранции за точното упражняване на правомощията на КЕВР, като се въведат включително стриктни срокове за произнасяне на КЕВР след отмяна на издаваните от регулатора незаконосъобразни административните от съда и/или прогласяването им за нищожни;

• създаване на норми, регулиращи:
- уреждането на отношенията във връзка с допуснато предварително изпълнение на административните актове на КЕВР, които са отменени от съда, както и
- отстраняването на последиците от незаконосъобразния административен акт при различните хипотези на издаване на актове и тяхното специфично прилагане (имаме предвид, че основните ценови актове действат на годишна база, но актовете по ЗЕВИ се прилагат за целия период на договора).

Независимо от наличието, според нас, на реална необходимост от законодателни промени, касаещи дейността на КЕВР, считаме че дейността може да бъде подобрена чрез полагане на усилия за подобряване на организацията на работа на КЕВР и повишаване на административния капацитет. Считаме, че в основата на добрата регулаторна практика стои зачитане на закона, предвидимостта на действията на администрацията и упражняването на правомощията на регулатора при прилагане на принципите, прогласени не само в ЗЕ, но и в Административно процесуалния кодекс. В този аспект няма никаква правна пречка чрез административни мерки да се положи основа на процес по ефективно подобряване качеството на работа на КЕВР, като например:

- КЕВР да изпълни в цялост и съдържателно задължението си по чл.15, ал.1 от ЗЕ - към настоящия момент на интернет страницата на комисията липсва публично огласяване на политиката, която КЕВР следва при повторно приемане на решения в изпълнение на отменителни съдебни решения, както и на създадената практика по прилагането на актовете на Комисията и мотивите за тяхната промяна, каквото е изискването на посочения законов текст от ЗЕ. Не съществува пречка КЕВР да разработи вътрешни правила по отношение на процедурите, които се прилагат при отмяна на нейни актове и да оповести тези вътрешни правила;

- да се приложи реално изискването за прозрачност на работа на КЕВР: да се публикува на страницата на КЕВР информация за обжалваните адм. актове на КЕВР, информация за отменените актове на КЕВР, статуса на процедурите по повторно произнасяне на КЕВР и статута на върнатите преписки и предприетите от административния орган действия. Тази информация следва да е общо достъпна и да няма административни пречки при достъпа до същата;

- при вземане на решенията на КЕВР да се публикуват и/или да се предоставя адекватна информация за ползваните изходни данни от комисията, включително ползвани данни от различни доклади и/или международни изследвания;

Изрично подчертаваме, че горепосочените примерни стъпки, не решават основния проблем: точно и съдържателно изпълнение на задълженията на регулатора при издаване на административни актове – и АПК и ЗЕ съдържат принципни положения, които са създадени, за да се гарантира издаването на даден административен акт при пълно изследване на фактическата обстановка и при събиране и обсъждане на относимите данни и информация. Точното, разумно и безпристрастно упражняване на правомощията на КЕВР следва да бъде подчинено на основните принципи на административния процес (глава Втора от АПК „Основни принципи“) и зависи от много фактори (административна осигуреност на регулатора, достъп до информация, както и до местни и межународни източници с цел изпълнение на функциите, високо квалифицирана администрация и т.н.), но един от най-важните фактори е създаване на прозрачен и ясен механизъм за диалог между регулатора и бизнеса, за да може да се намират не само законосъобразни, но и най- целесъобразните решения на възникващите проблеми в сектор енергетика.

Сигналът ни цели подобряване на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на последователност, публичност и прозрачност. Считаме за недопустимо енергийният регулатор да осъществява дейността си в нарушение на основните принципи, регламентирани в ЗЕ и в АПК, както и императивни норми на европейското и българско законодателство. Недопустимо е енергийният регулатор да не зачита влезли в сила съдебни решения за отмяна на негови актове, като игнорира дадените от съда задължителни указания за издаването на нов акт. Не следва да бъде толерирано също така бездействието на административния орган при изпълнение на влезли в сила съдебни решения, отменящи нейни актове. Подобно поведение, освен че поставя в несигурност взаимоотношенията в сектора, води и до нанасяне на вреди на енергийните предприятия.

Уважаеми народни представители,

Моля, да предприемете необходимите действия за преустановяване от страна на КЕВР на описаните в този сигнал незаконосъобразни практики, с оглед усъвършенстване на работата на Комисията.

Моля да ни информирате за конкретните мерки, които ще бъдат предприети в тази насока.

Последни публикации

Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА) © 2017 Всички права запазени! Уеб агенция Кая Про ООД

Search