Новини

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

ДО

ДОЦ.Д-Р ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И

ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Относно: Становище по проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия

Уважаеми доц. д-р Иванов,

Във връзка с проведеното обществено обсъждане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.03.2017г. („Наредбата”) за регулиране на цените на електрическата енергия, представяме становището на БГВЕА по основните аспекти от проекта, които касаят дейността на производителите на електрическа енергия от вятърна енергия.

БГВЕА подкрепя необходимостта от либерализация на електроенергийния сектор, но считаме, че това трябва да се осъществи при съблюдаване на принципа за защита на вече направените инвестиции по определения законово прогласен и гарантиран режим на третиране на тези инвестиции. Това предполага, че въведеният нов режим на насърчаване на производството на енергията от възобновяеми източници (ВИ), е равностоен като възвращаемост и съответно приход от произведената енергия за ВИ производителите по действащата преди промяната схема на насърчаване.

1. На първо място, бихме искали да акцентираме върху принципа за ненакърнавяне интересите  на производителите при въвеждане на новия пазарен модел, публично заявен многократно от отговорните в процеса на либерализация институции.

Проектът на Наредбата е изготвен на основание законовата делегация на чл.36 от ЗЕ, съгласно която Наредбата следва да съдържа методиката за определяне на прогнозната пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник и реда за определяне на премиите.

Прогнозната пазарна цена (ППЦ) за базов товар (чл. 37а) е важен елемент, който дава пряко отражение върху целия пазар на електрическа енергия, тъй като въз основа на нея ще бъдат определяни премиите за отделните производители за следващия годишен период. Методиката за определяне на прогнозната пазарна цена („Методиката”) е ключова, като очакванията на производителите са тя да даде гаранция и предвидимост на приходите на вятърните централи при новата схема за подпомагане. В предложените текстове на проекта липсват ясни и последователни текстове относно изискуемата по закон правна уредба.

2. Така разписаната в раздел ІІІа, чл.37а – 37в на Наредбата Методика, е твърде общо дефинирана, липсва конкретика относно определящите я параметри и тяхната тежест при ценообразуването, въз основа на които ще се определи ППЦ на базов товар. БГВЕА счита, че методиката за определяне на прогнозната пазарна цена трябва да съдържа ясни принципи и логични последователни правила, при чието спазване да се достигне до определяне да прогнозната пазарна цена. Методиката трябва да бъде обективна и прозрачна, базирана на ясни ценови сигнали за бъдещия ценови период, както и да бъде предвиден безпротиворечив метод за корекция на разликите между  прогнозната пазарна цена и постигнатата реална пазарна цена с цел запазване на настоящите приходи по дългосрочните договори на ВЕИ производителите.   

Съгласно Раздел ІІІа, чл.37а „Комисията определя прогнозна пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен/ценови период въз основа на анализ на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси.” Този текст от Наредбата е изключително общ, неясен и противоречив. Не са конкретно и ясно дефинирани на базата на коя платформа на БНЕБ и кои регионални пазари ще бъдат взети предвид при определянето на прогнозната пазарна цена от Регулатора. БГВЕА настоява за прецезиране на текста на чл. 37а, като ясно се посочат продуктите на конкретни борси, които ще се използват за определяне на ППЦ на базов товар, в какво съотношение  ще участват като ценообразуващ елемент и/или дали ще служат за референтни. В противен случай, субективната преценка на Комисията повишава значително регулаторния риск за производителите и ще се наруши основен принцип в правото, че административният орган винаги действа в рамките и в изпълнение на закона. Затова считаме, че с тази норма трябва да се очертае правната рамка за определяне на прогнозна пазарна цена, за да бъде обезпечена законността на дейността на Регулатора. Наред с това заложената неяснота възпрепятства възможността производителите да съставят финансов модел за функционирането им при новия пазарен модел, който да бъде представен за вътрешно одобрение от финансиращите институции.

  • С оглед на горното предлагаме текстът на чл.37а да бъде преработен, като при формулиране на нормата трябва да се има предвид следното:Съгласно ЗЕ Комисията определя прогнозната пазарна цена за базов товар, която според определениято по т.16 от ДР на ЗЕ е „производство с постоянна мощност на електрическа енергия и нейното потребление за определен период от време”. Предвид на това, че ВЕИ производителите, не биха могли да търгуват на друг пазар на енергия освен на българската енергийна борса или да осъществяват износ на енергия, считаме че водещи при определяне на прогнозната пазарна цена следва да са данните относно сключените сделки с енергия на българската енергийна борса (количества и цени). Анализът, който ще се извършва от Комисията трябва да бъде икономически обоснован. Използването на данни от други/регионални борсови пазари трябва да се прилага в случаите, когато липсват достатъчно данни относно сделки на българската енергийна борса. В тази връзка считаме, че за да се избегне субективен (манипулативен) подбор, в текста трябва:
  • да се изведе ясен принцип защо, при какви случаи и кои борсови данни могат да се ползват от КЕВР в допълнение на основния анализ на българския национален борсов пазар (включително като се има предвид и достъпа до тези пазари от страна на български производители) , както и каква тежест ще бъде дадена на всеки един пазар.
  • В случаите, когато се използват цени от пазари различни от българския, считаме, че е необходимо в Наредбата да има ясно и конкретно разписан алгоритъм за корекция на цените на чуждестранен пазар към българския, за да се постигне максимална близост до това, което нетно би получил производител на електроенергия ако сключи сделка с място на доставка в съответната страна.
  • Oпределянето на прогнозната пазарна цена, анализът на референтните сделки и борсови данни за такива сделки трябва да се основава на среднопретеглената (през търгуваните количества енергия по сделките) цена на електроенергията на съответния пазар.
  • В текста на чл.37а липсва яснота относно периода, за който се определя прогнозната пазарна цена за базов товар (посочените регулаторен/ценови период не са равнозначни). От нормите на ЗЕ (чл.21, ал.1, т.8а и 8б, §1, т.42, §68) е видно, че прогнозна пазарна цена се определя ежегодно до 30 юни като основа за определяне на премиите за едногодишен период. Това изискване на закона според нас трябва изрично да бъде регламентирано в чл.37а, т.е че КЕВР ежегодно до 30 юни провежда процедура по определяне на прогнозната пазарна цена за следващия едногодишен период до 30 юни на следващата календарна година.
  • В разпоредбата на чл.37а се въвежда понятието „форуърдни сделки”, какъвто термин не се използва нито в енергийното ни законодателство, нито при дефиниране на сделките на националната ни енергийна борса. В противоречие с основен правен принцип в подзаконовия нормативен акт по прилагане на закон е да се използват понятията възприети в закона, съдържащ делегиращата норма. Освен това така използвано понятието „форуърдни сделки” е прекалено широко и обхваща различни сделки. За да се гарантира в най-голяма степен реалното прогнозиране на ППЦ за базов товар, в процеса на нейното определяне следва ясно да се определи типа сделки, които ще бъдат предмет на анализ от КЕВР. По този начин ще се спази принципът на ценово регулиране -цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Според нас определящите белези на тези сделки (и които следва да бъдат регламентирани в Наредбата), са:

-     предмет на сделките е „доставка на електрическа енергия, базов товар, с часове на доставка 24ч”;

-     сделките да са сключени преди датата на определяне на прогнозната пазарна цена, не по-рано от определен срок;

-     период на доставка по сделките - не по - кратък от 3 месеца; и

-     периодът на доставката по тези сделки да е в обхвата на годишния период на прилагане на прогнозната пазарна цена.

В изпълнение на горното предлагаме понятието „форуърдни сделки” да се замени с термина „сделки по продажба на електрическа енергия”, като се посочи изрично кой сегмент на борсовия пазар ще се ползва за референтен за определяне на прогнозната пазарна цена и кои сделки, с какъв период на доставка и за какъв срок на доставка ще бъдат обект на анализ от КЕВР.

  • При извършване на икономически обоснования анализ, Комисията трябва да използва само данни, които са публикувани на официалните интернет страници на съответните борсови пазари, в т.ч за сделките за продажба на електрическа енергия, нивата на цените за базов товар и търгуваните количества електрическа енергия. Считаме, че това задължение на КЕВР, трябва изрично да бъде регламентирано в Наредбата. С оглед спазване на посочения по-горе принцип на ценово регулиране, считаме че КЕВР трябва да има задължение да публикува изготвения анализ (с изрично посочване на използваните данни и източниците за тях).

По отношение на текста на чл.37б имаме следните предложения:

Съгласно чл.37б (3) Постигнатата среднопретеглена цена на пазара ден напред се определя като се симулира участие на пазара ден напред за предходната календарна година. Текстът на Наредбата гласи, че в симулацията се включват производители сумата, от чиято обща инсталирана мощност представлява поне 10 на сто от общата инсталирана мощност. БГВЕА счита, че за коректното определяне на среднопретегледна цена трябва да бъдат използвани данни от 100% от инсталираните вятърни  мощности. В предложения за обсъждане текст от Наредбата липсват каквито и да са критерии за подобен подбор, като по този начин се създават условия за непрозрачност при избиране на производителите, включени в групата за симулация. С оглед предложението ни е ал.3, т.3 да се прередактира в съответствие с казаното, а ал.4 - да отпадне.

Вятърните централи в България са с различно географско положение, различна инсталирана мощност, ефективност и технология, в следствие на което данните за производството на малък дял инсталирана мощност не са представителни за всички вятърни централи. Тъй като Независимият преносен оператор разполага с валидираните графици на всички вятърни производители,  използването на информация за цялата инсталирана мощност вятърни централи, които получават премия, за определянето на среднопретеглена цена, не би било пречка за Регулатора. 

3.                  На следващо място, бихме искали да акцентираме върху принципа за ненакърнавяне интересите на производителите при въвеждане на новия пазарен модел, публично заявен многократно от отговорните в процеса на либерализация институции.

            БГВЕА настоява за въвеждане на изрична възможност за корекция при отклонения между ППЦ и реалната пазарна цена. Принципът за защита на инвестициите би следвало да е водещ при всяка промяна на пазарния модел по пътя към либерализация на електроенергийния пазар. Инвестициите  в съществуващите вятърни паркове се основават на регулаторния режим, действащ в момента на осъществяване на съответната инвестиция и осигуряващ предвидимост на режима на третиране и приходите на инвеститорите за определен период от време. Промяната на ценовия режим и начина на насърчаване пряко и непосредствено влияят върху инвеститорските очаквания и сключените банкови кредити.  Неравнопоставеността на доходността при новия пазарен модел и нормативно регламентирания такъв при извършване на инвестицията, би било в нарушение на принципа за защита на инвестициите. Наред с това, поражда рискове за нарушение на поетите от инвеститорите ангажименти по банковите им договори. Поради това, ние подкрепяме справедливото насърчаване на производството на енергия от ВИ чрез „премии”, което да осигури еквивалентност на приходите от продажбата на електрическа енергия с досега действащия преференциален режим, т.е. действителната пазарна цена, постигната от продажбата на електрическа енергия на БНЕБ плюс регулаторно определената премия следва да бъде равна на сегашната преференциална цена за съответната централа.

            С оглед на горното БГВЕА счита, че Методиката следва да съдържа изрична/изричен компонента/коефициент, която/който да компенсира всяко отклонение между ППЦ за предходния регулаторен период и действителната пазарна цена за предходния период. Според нас включването в Методиката на подобна компенсираща компонента, е абсолютно оправдано тъй катотова е единственият начин да се осигури еквивалентност на приходите/възвращаемостта от съществуващите инвестициите[1]. Това е и единственият легитимен способ, от една страна да се спази конституционно гарантирания принцип на защита на инвестициите, а от друга и да се постигне търговско оправдано споразумение с банките – кредитори по и във връзка с промяната на закона, без да се достига до предсрочна изискуемост на кредитите.

           

            Като се има предвид горепосоченото предлагаме в § 26 от Наредбата да се въведе компенсиране по източници на отклоненията между ППЦ и реалната пазарна цена при следващото определяне на премия, дължима на производител.  На практика това ще означава следното:

а) при първо определяне на премия, същата се формира на база ППЦ за електрическа енергия от вятър (например 60.00 лв. Мвт/ч произведена енергия) през 2018г.

б) при определяне на следващата премия (2019г.), КЕВР констатира, че постигната средно претеглена в годишен аспект продажна цена при вятърни централи на БНЕБ е 50,00 лв. МВт/ч. Т.е. налице е отклонение в размер на 10, 00 лв. между ППЦ за електрическа енергия от вятър и реалната продажна цена. В този случай предлагаме при определяне на премията за 2019 г. да има два компонента: (1) компенсационна компонента или компенсационна премия, съставляща разликата между (а) определената с предходно решение на КЕВР ППЦ за електрическа енергия от вятър и (б) реалната продажна цена на енергията за съответния производител и (2) същинска премия за 2019г., определена по начина, предвиден за определяне на премия за съответната година. Компонентната по (1) умножена по количеството произведената енергия през предходния регулаторен период ще се изплати на равни вноски от ФСЕС към съответния производител или съответно ще се внесе от съответния производител във ФСЕС.

Компонента („2)“ умножена по произведената електрическа енергия през настоящия регулативен период ще се изплати от ФСЕС на съответния производител.Тъй като енергийният пазар в България е отворена система и позволява обмен с енергийните пазара в Европа, не съществува риск от изкривяване на пазарната цена на енергията на БНЕБ в случай на евентуално спекулативно поведение на отделен производител. Наред с това, подобно поведение би могло да бъде регистрирано и санкционирано.

На следващо място, бихме искали да подчертаем, че от компенсационната компонента има безспорна необходимост през първоначалния период на преминаване към либерализиран пазар на ВИ производителите. Определянето на коефициента по чл. 37б (1) и ППЦ на базов товар (чл. 37а) през първия ценови период има изключително синтетичен характер и категорично не отразява влиянието от участието на ВИ производителите на БНЕБ. В следващите периоди, поради пазарните и макроикономически динамики, определените ППЦ и коефициенти на база на исторически данни не могат да бъдат представителни за следващ период.

„Наредбата“ и „Методиката“ в нея по раздел IIIа не съответстват както на препоръките на Световната банка, така и на заявените в предварителните дискусии намерения за запазване на доходите на електрическите централи от ВИ. Предложените правни норми не гарантират, че разликата между сега действащата преференциална цена и реализираната пазарна цена ще бъде компенсирана в пълна степен. В тази връзка БГВЕА настоява за спазване на препоръките на Световната банка и съответно ползването на добрите практики при въвеждането на Договори за разлика в други европейски държави, за да се избегнат груби отклонения и грешки при въвеждането на новия пазарен модел. Европейският опит показва, че във всички пазари, където референтната цена (в българския контекст еквивалент на ППЦ) се определя предварително, съществува разработен механизъм за компенсация. Референтната цена винаги отразява спецификите на отделните технологии, особено при непостоянни профили като този на вятърната енергия.

Според препоръките на Световната банка задължително трябва да се запазят условията и всички съществени елементи по сключените договори за изкупуване и съответно цени, така че да се гарантират приходите на инвеститорите във вятърна енергия към момента на осъществяването на инвестицията. Възприетият модел на „договори за премия” оставя изцяло пазарния риск при производителите, и в случай че в „Методиката“ не бъде въведена компенсационна компонента, има реална опасност да бъдат застрашени вече направените инвестиции в сектор вятърна енергия, а също и инвеститорите да бъдат принудени да отнесат проблема към компетентните арбитражни съдилища.

4.                  В контекста на горното БГВЕА не приема предложения текст на нормата на чл.40а от проекта, съгласно който „Комисията има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца при условие, че е налице изменение с повече от 30 на сто между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар.“

Така разписаният модел за корекция на ППЦ се обезсмисля от заложения пределно висок праг от 30% отклонение на действителната пазарна цена. Независимо от липсата на определение в закона за „съществено отклонение”, против правната логика е да се приеме, че е възможно КЕВР да допусне отклонение от 30 % и това няма да се отразява на производителите. Волята на законодателя (декларирана многократно от народните представители и представителите на КЕВР при обсъждане на промените в ЗЕ) е именно да не се допуска съществено отклонение с оглед спазване на принципа на справедливо третиране на производителите поради промяната на механизма на насърчаване.  Ето защо предвиждането на подобно отклонение е в противоречие с целта и духа на закона.

По отношение на така заложения праг на отклонение от 30% липсва каквато и да е обосновка от страна на Комисията, както и анализ и симулация на различни варианти на % „съществено отклонение” и тяхното отражение върху приходите на производителите. Не е без значение и факта, че КЕВР прилага двоен стандарт при определяне на % отклонение за различните участници на енергийния пазар -  за разлика от производителите от ВЕ, по отношение на електроразпределителните предприятия е възприето само 5% отклонение, т.е налице е неравноправно третиране. Изчисленията, които направихме показват, че прагът от 30% отклонение надолу, представлява между 11% и 17% от доходите на производителите от вятърна енергия.  В случай на такова огромно разминаване, а именно 30% и над 30%, вятърните производители по-скоро ще бъдат в състояние на фалит. Следва да се има предвид, че % отклонение от ППЦ на базов товар представлява различен процент от доходите и съответно финансова тежест за производителите от различните технологии. БГВЕА настоява за въвеждане на реална възможност за двупосочна корекция на ППЦ при отклонение от 2% между определената прогнозна пазарна цена за базов товар и постигнатата реална пазарна цена, без значение дали корекцията ще се отрази като компенсация за производителите, или като връщане на надвзетия от производителите доход.

Считаме също така, че корекции на определените премии трябва да се извършват от КЕВР при наличие на съществено отклонение, което само по себе си обосновава необходимост от изменение. Упражняването на това правомощие не следва да е предоставено на  субективна преценка на Комисията, тъй като води до повишаване на регулаторния риск за инвеститорите.

Предлагаме следната редакция на чл. 40 а: „Комисията изменя определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца при условие, че е налице изменение с повече от 2 на сто между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар.

С въвеждането на новата схема за подпомагане вятърните централи ще бъдат изложени на редица рискове, свързани с волатилността на цените. Методологията за определяне на ППЦ следва да се стреми да минимализира някои от новите рискове, на които са изложени  вятърните централи. БГВЕА счита, че въвеждането на корекция ще бъде печеливш ход както за производителите, така и за отговорните институции. Инвеститорите ще могат да поддържат доверието на финансиращите институции и да спазят своите договори с тях. От друга страна, поддържайки солидна връзка с реалните пазарни цени, ликвидността на пазара ще бъде гарантирана – основният мотив за планираните промените на новия пазарен модел в страната.

5.                  Не на последно място искаме да обърнем внимание на факта, че в Наредбата за цените липсват текстове относно реда и начина на определяне на цена „задължения за обществото” (цената по чл.30, т.17 ЗЕ). Предвид пряката обвързка между формирането на цена „задължения към обществото” и разхода за премии, произтичащ от закона, е задължително Наредбата да съдържа съответната правна уредба за това. В Наредбата следва да се регламентират разходите, включително за премии по § 68 от ЗЕ, на база на които се  формира цена „задължения към обществото“. Разходите за премии, участващи във формирането на цена „задължения към обществото”  следва да отразяват пълното количество електрическа енергия, на които се дължат премии умножено по определените премии. В противоречие със закона са и редица текстове в Наредбата, които регламентират  участието на ФСЕС в процедурата по ценообразуване (напр. искане за признаване на разходи-чл.13; подаване на заявление за утвърждаване на цена – чл.41), които считаме че трябва да отпаднат. Липсва и правно основание на ФСЕС да бъде утвърждавана цена „задължения за обществото”.

С оглед на гореизложените изключително важни въпроси, касаещи бъдещето за производителите на вятърна енергия, БГВЕА настоява изразените в настоящето становище коментари и препоръки да бъдат взети предвид при приемане на окончателните текстове на Наредбата. Оставаме на разположение, както и досега, за съдействие и дискусия по изготвянето на нормите на подзаконовата правна рамка, свързана  с въвеждането на новия пазарен модел. 

Миглена Стоилова

Председател на Надзорния съвет на  БГВЕА

 


[1] При проведените дискусии за промяна на правния режим бе публично изразено намерение от Председателя на Комисията по енергетика и Председателя на КЕВРза въвеждане подобно компенсиране при разлика между ППЦ и реалната продажна цена

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Уважаеми Народни представители,

„Българската ветроенергийна асоциация” е сдружение с нестопанска цел, обединяваща по-голямата част от производителите на електрическа енергия от възобновяема енергия – вятър. Една от основните цели на асоциацията е да работи активно за подобряване на законодателната, регулаторната, политическата и обществената рамка и за подкрепа на вятърната енергия.

Причината да се обърнем към Вас са констатираните от нас регулаторни практики на Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР), които не съответстват в необходимата степен на прокламираните от закона принципи за осъществяване на дейността на националния регулатор. Считаме, че създаване на прозрачна и непротиворечива регулаторна практика в сектор електроенергетика следва да бъде резултат от съвместните действия и пряк диалог между законодателната и изпълнителната власт и представителите на енергийните предприятия и техните сдружения. Това би създало много по-устойчива среда за осъществяване дейността както на регулатора, така и на самите енергийни дружества.

Конкретният повод за настоящия сигнал е приемането в края на 2017г. на две ценови решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г., като:
1. С решение Решение № Ц-29 от 16.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи и нетното специфично производство за вятърни централи работещи до и над 2 250 часа и нетно специфично производство, считано от 01.07.2012 г.
2. С решение № Ц-30 от 29.11.2017г., КЕВР определи преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с мощност над 1 Мвт и нетното специфично производство, считано от 01.07.2013 г.
3. И двете ценови решения са взети от КЕВР след съдебна отмяна на предходни ценови решения (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г.), като окончателните съдебни решения за отмяна на незаконосъобразните са постановени през м. юни 2014г. и съответно през м. април 2015г. Мотивите на съда за отмяната и на двата административни акта са за допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
4. Независимо от наличието на отменителни съдебни решения и подробните и обосновани изводи на Върховния административен съд (ВАС), КЕВР отново прие ценови решения (Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. и Решение № Ц-30 от 29.11.2017г.), които преповтарят напълно и изцяло вече отменените незаконосъобразни решения, и то при постановяване на нетно специфично производство с ретроактивно действие.

Като имаме предвид, че установяването на незаконосъобразността на новоиздадените решения на КЕВР - Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. и съответно на Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г., е в прерогативите на българския съд, бихме желали да фокусираме вниманието Ви към установените от нас пропуски при постановяване на цитираните решения, които показват систематичен проблем при осъществяване на дейността на КЕВР, а именно че комисията е непоследователна при спазване на основните принципи, регламентирани в в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които ръководят регулатора при изпълнение на регулаторните правомощия.

• В проведената от КЕВР процедура по приемане на цитираните по-горе решения липсва каквато и да е прозрачност, последователност и предвидимост. Производството по приемане на всяко от посочените решения е било иницирано служебно от КЕВР на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решенията на ВАС, с които са били отменени предходни актове на Комисията по определяне на преференциалните цени на посочените електрически централи (Решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. и Решение № Ц-019 от 28.06.2013 г.);

• Засегнатите лица не са уведомени по какъвто и да било начин за започната процедура, за нейното развитие и съответно за нейното приключване. Не e проведено обществено обсъждане, с което е нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЕ за провеждане на обществено обсъждане при изготвянето на общи административни актове, какъвито според нас са цитираните решения на КЕВР за определяне на преференциални цени. Поради непровеждане на обществено обсъждане, участието на заинтересованите страни в тази процедура е било изключено и производителите са били лишени от процесуална възможност да изразят становище по проекта на решение и събраните от административния орган доказателства в административната процедура. Считаме, че КЕВР не може да дерогира императивните изисквания на ЗЕ дори да е стартирала процедурата в изпълнение на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Практиката на КЕВР за провеждане на обществено обсъждане при повторно произнасяне по върнати от съда преписки, в изпълнение на отменителни съдебни решения, е непоследователна. Напр. в процедурата по приемане на Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. (прието в изпълнение на Решение № 1320 от 29.02.2016 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 4882 от 2015 г., оставено в сила с Решение № 1549 от 07.02.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5102 от 2016 г., за отмяна на Решение № Ц-1 от 28.01.2015 г., в частта по т. 2), Комисията е провела обществено обсъждане.

• Процедурата е стартирана от КЕВР години след влизане в сила на отменителните съдебни решения, без да са посочени мотиви какво налага приемане на съответното Решение в този момент (повече от две/три години и половина след влизане в сила на отменителните решения на ВАС), а именно:

- Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. е във връзка с Решение № 16672 от 12.12.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 473 от 2013 г., IV отд., оставено в сила с Решение № 7669 от 05.06.2014 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 4210 от 2014 г.

- Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. е във връзка с Решение № 15664 от 22.12.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10218 от 2013 г., оставено в сила с Решение № 4798 от 28.04.2015 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, по адм. дело № 2624 от 2015 г.

Независимо от този доста дълъг срок, в който Комисията е имала възможност да прецизира и обоснове приложените към конкретните цени финансови модели и ценообразуващи елементи, Решение Ц-29/2017 и Решение Ц-30/2017 са по същество немотивирани и необосновани. На практика се остава с впечатление, че по този начин КЕВР само формално изпълнява съдебните решения, като се произнася по върнатата за ново произнасяне преписка с решение идентично на отмененото от съда.

Действията на КЕВР по приемането на посочените решения влизат в противоречие с основния принцип на административния процес, касаещ последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Посоченият принцип е приложим в още по-голяма степен в хипотезата, при която е налице влезло в сила съдебно решения, чиито указания и тълкувания по приложението на закона следва да бъдат зачeтени от административния орган при новото произнасяне по определяне на цените за изкупуване на електрическа енергия от вятърни електроцентрали. Цитираният принцип е известен още под името „принцип на защита на оправданите очаквания”, прогласен като един от основните принципи на правото на Европейския съюз. Той е част от принципите, формулирани и въведени с трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС, предишен Съд на Европейските общности).
Практиката на КЕВР в подобни хипотези (приемане на решения след влязло в сила отменително съдебно решение) е непоследователна, непрозрачна и непредвидима. В редица случаи КЕВР се произнася с ново решение в рамките на 3-4 месеца (това са основно решения, които касаят определяне на цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство) – напр. с Решение № Ц-28/10.11.2017 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 04.07.2017 г.; с Решение № Ц - 11 от 14.06.2017 г. КЕВР се е произнесла във вързка с влязло в сила съд.решение от 07.02.2017 г.; с Решение № Ц - 26 от 21.07.2016 г. КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 18.05.2016 г.; с Решение № Ц - 1 от 20.01.2016 г. , КЕВР се е произнесла във връзка с влязло в сила съд.решение от 02.07.2015 г.

По отношение на централите, произвеждащи електрическа енергия от ВИ, решенията се приемат в рамките на 2-3 години, което поставя същите в неравнопоставеност спрямо другите категории производители (същото бе положението и с Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., с което КЕВР се е произнесла по влязло в сила съд.решение от 17.12.2013 г. относно цените на водноелектрически централи, т.е. година и два месеца след окончателната съдебна отмяна на предходното и решение). Към настоящия момент все още няма произнасяне на регулатора и по отношение на отменeното по съдебен ред Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР за определяне компенсаторни мерки поради различие между временните цени за достъп (по Решение Ц-33/2012г.) и окончателни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносната мрежи (Решение Ц-6/2014г.), касаещи ВЕИ производители. Решение № КМ - 1 от 13.03.2014 г. на КЕВР е отменено в частта относно компенсаторни мерки за присъединените към електроразпределителните мрежи производители. Окончателното отменително съдебно решение е от 15.11.2016г., но вече една година КЕВР не е издала изискуеми административен акт за прилагане на компенсаторни мерки. Дори и да се приеме, че е налице някакъв нормативен проблем, КЕВР е разполагала с цяла година, за да предприеме определени стъпки за разрешаване на този проблем.

• На двете решения на КЕВР е придадено обратно действие, както по отношение на определената преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, така и по отношение на определеното „нетно специфично производство”, което е недействително. Административните актове действат занапред и обратно действие може да им бъде придадено единствено, ако това се позволява от закона, каквото не е налице в настоящия случай. Нито в ЗЕ, нито в ЗЕВИ се съдържа такава правна възможност. Подобен подход на Комисията по отношение на повторно издадените административни актове в изпълнение на отменителни съдебни решения е изключително спорно от правна гледна точка. Реално КЕВР се произнася с повторни административни актове след дълъг период от време, преуреждайки основни елементи в правоотношенията между участниците на пазара на електрическа енергия, без да се държи сметка за настъпили вече законодателни промени, като преклудира права и лишава по административен ред засегнатите лица от предоставени от закона правни възможности, точно поради късното си произнасяне. Този проблем рефлектира пряко в отношенията между участниците в правоотношенията по продажба на енергия, като в крайна сметка поради непоследователната и непрозрачна регулаторна практика на КЕВР се провокират редица правни спорове пред съответните съдилища – административни и граждански.

• В цитираните Решения (които представляват втори административен акт за определяне на преференциални цени на засегнатите производители след влязло в сила отменително съдебно решение) КЕВР прeповтаря изцяло съдържанието на първоначално издадените и отменени административни актове (Решение № Ц-18/2012 г. и Решение № Ц-19/2013 г. ) без съдържателни мотиви и без финансова обосновка. Определените преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, са в същите размери и при същите параметри, незачитайки постановените съдебни решения, съгласно които „определените преференциални цени не осигуряват възвръщаемост от инвестицията, определената норма на възвръщаемост е отрицателна и следователно недостатъчна, за да възстанови разходите на инвеститорите”. Регулаторът изобщо не е извършил каквато и да било преценка на ефекта от така издавания повторно акт, влиянието, което същия ще окаже върху участниците на пазара при така постановеното с обратна сила действие и то след толкова дълъг период, както в правен, така и икономически аспект. Липсва и какъвто и да било анализ дали и в каква степен акта ще засегне или ще постави в невъзможност засегнатите лица да осъществят предоставени им по закон права.

Като имаме предвид основните правни принципи залегнали в АПК и ЗЕ, според нас е недопустимо:
• регулаторният орган да действа по начин, неосигуряващ адекватна информация и възможност за предоставяне на становища от страна на засегнатите страни, особено като се има предвид, че ценовите решения предопределят изцяло търговската дейност на производителите на енергия. Включително на интернет сайта на КЕВР не бе предоставена каквато и да било информация, че КЕВР е стартирала процедура по вземане на посочените решения.

• да не се оповестяват по достъпен и ясен начин вземаните от КЕВР решения, при положение, че те пряко и непосредствено рефлектират върху правоотношенията по покупко-продажба на енергия и засягат незабавно страните по тези правоотношения. На официалната страница на КЕВР не бе публикувано съобщение, че КЕВР е взела посочените решения (същите бяха открити чрез търсене в раздел решения на КЕВР, като включително няма никаква информация и отбелязване, кога тези решения са публикувани на интернет сайта на комисията). И към настоящия момент КЕВР не е уведомила засегнатите страни (производители от възобновяема енергия - вятър, чийто енергийни обекти са въведени в експлоатация през периода 1.07.2012 до 31.06.2015 г.) за тези си решения, въпреки че разполага с цялата налична информация за това.

• да не се оповестява от КЕВР по подходящ начин на интернет страницата и кои нейни актове са отменени от съда. Съгласно АПК - чл.177, ал.1 и съответно чл.183, отмяната на административен акт действа по отношение на всички. В голямата си част актовете на КЕВР и особено ценовите решения, не засягат само страната, която ги оспорва. Като имаме предвид, че това са решения, които се прилагат в търговските отношения между участниците на пазара, според нас е задължително КЕВР да оповестява: а) че е налице обжалване на приет от комисията административен акт (включително да оповестява номерата на административните дела, които са образувани по обжалванията), б) че е налице отмяна на административния акт и съответно да посочва срок за ново произнасяне.

• да не съществува бърз и ясен ред, по който заинтересованите страни да могат да искат и да получават информация за хода на процедура, инициирана от КЕВР след съдебна отмяна на издаден административен акт.

• да се игнорират решенията на съда до степен на незачитане на същите и без каквито и да било мотиви да се издават същите като отменените административни актове. Недопустимо е КЕВР да извършва формално изпълнение на вменено със закон задължение. Реално се достигна до следния абсурден парадокс: регулаторът може да вземе определено незаконосъобразно решение, това решение обаче се изпълнява поради допуснато по закон и неподлежащо на съдебен контрол предварително изпълнение (чл.13, ал.9 от ЗЕ), паралелно с това се провежда конституционно гарантирана процедура по обжалване на административния акт и този административен акт в даден момент (който е не по-малко от 2 години) се отменя от съда като незаконосъобразен. След неговата отмяна, регулаторът отново взема същото незаконосъобразно решение, също подлежащо на предварително изпълнение. Дори и да последва прогласяване на повторно издадения административен акт за нищожен или да се постанови отмяна, няма никаква „спирачка” в закона, която да гарантира подобно превратно упражняване на правомощия от страна на КЕВР и при последващо решаване на проблемния въпрос и то отново при предварително изпълнение на акта. Реално цялостната дейност на даден производител се извършва при действие на незаконосъбразни административни актове, което е недопустимо в правовата държава.

• Регулаторът да не анализира собствените си пропуски при вземане на решения и да не се предвиждат мерки за подобряване качеството на издаваните административни актове, включително основаващи се на добри и задълбочени икономически анализи, отчитайки утвърдени местни и международни практики, включително като се извръшва и анализ на ефекта от издаваните от КЕВР решения.

Според нас са налице системни пропуски при осъществяване на правомощията на КЕВР както при издаване на ценовите административни актове, така и при повторно произнасяне на регулатора след съдебна отмяна на негови незаконосъобразни актове. Тези пропуски рефлектират в търговските отношения между участниците на електроенергийния пазар и като резултат създават несигурност на търговския оборот и водят до редица спорове, включително съдебни, между различните участници на пазара.

Издаването на посочените по-горе актове на КЕВР според нас следва да постави началото на задълбочен дебат за усъвършенстване на начина на осъществяване на регулаторните функции на КЕВР, отнасящ се до:

• ревизия на повтарящото се предварително изпълнение на невлезлите в сила административни актове на регулатора (при повторно произнасяне след съдебна отмяна на актове на комисията);

• създаване на законови гаранции за точното упражняване на правомощията на КЕВР, като се въведат включително стриктни срокове за произнасяне на КЕВР след отмяна на издаваните от регулатора незаконосъобразни административните от съда и/или прогласяването им за нищожни;

• създаване на норми, регулиращи:
- уреждането на отношенията във връзка с допуснато предварително изпълнение на административните актове на КЕВР, които са отменени от съда, както и
- отстраняването на последиците от незаконосъобразния административен акт при различните хипотези на издаване на актове и тяхното специфично прилагане (имаме предвид, че основните ценови актове действат на годишна база, но актовете по ЗЕВИ се прилагат за целия период на договора).

Независимо от наличието, според нас, на реална необходимост от законодателни промени, касаещи дейността на КЕВР, считаме че дейността може да бъде подобрена чрез полагане на усилия за подобряване на организацията на работа на КЕВР и повишаване на административния капацитет. Считаме, че в основата на добрата регулаторна практика стои зачитане на закона, предвидимостта на действията на администрацията и упражняването на правомощията на регулатора при прилагане на принципите, прогласени не само в ЗЕ, но и в Административно процесуалния кодекс. В този аспект няма никаква правна пречка чрез административни мерки да се положи основа на процес по ефективно подобряване качеството на работа на КЕВР, като например:

- КЕВР да изпълни в цялост и съдържателно задължението си по чл.15, ал.1 от ЗЕ - към настоящия момент на интернет страницата на комисията липсва публично огласяване на политиката, която КЕВР следва при повторно приемане на решения в изпълнение на отменителни съдебни решения, както и на създадената практика по прилагането на актовете на Комисията и мотивите за тяхната промяна, каквото е изискването на посочения законов текст от ЗЕ. Не съществува пречка КЕВР да разработи вътрешни правила по отношение на процедурите, които се прилагат при отмяна на нейни актове и да оповести тези вътрешни правила;

- да се приложи реално изискването за прозрачност на работа на КЕВР: да се публикува на страницата на КЕВР информация за обжалваните адм. актове на КЕВР, информация за отменените актове на КЕВР, статуса на процедурите по повторно произнасяне на КЕВР и статута на върнатите преписки и предприетите от административния орган действия. Тази информация следва да е общо достъпна и да няма административни пречки при достъпа до същата;

- при вземане на решенията на КЕВР да се публикуват и/или да се предоставя адекватна информация за ползваните изходни данни от комисията, включително ползвани данни от различни доклади и/или международни изследвания;

Изрично подчертаваме, че горепосочените примерни стъпки, не решават основния проблем: точно и съдържателно изпълнение на задълженията на регулатора при издаване на административни актове – и АПК и ЗЕ съдържат принципни положения, които са създадени, за да се гарантира издаването на даден административен акт при пълно изследване на фактическата обстановка и при събиране и обсъждане на относимите данни и информация. Точното, разумно и безпристрастно упражняване на правомощията на КЕВР следва да бъде подчинено на основните принципи на административния процес (глава Втора от АПК „Основни принципи“) и зависи от много фактори (административна осигуреност на регулатора, достъп до информация, както и до местни и межународни източници с цел изпълнение на функциите, високо квалифицирана администрация и т.н.), но един от най-важните фактори е създаване на прозрачен и ясен механизъм за диалог между регулатора и бизнеса, за да може да се намират не само законосъобразни, но и най- целесъобразните решения на възникващите проблеми в сектор енергетика.

Сигналът ни цели подобряване на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на последователност, публичност и прозрачност. Считаме за недопустимо енергийният регулатор да осъществява дейността си в нарушение на основните принципи, регламентирани в ЗЕ и в АПК, както и императивни норми на европейското и българско законодателство. Недопустимо е енергийният регулатор да не зачита влезли в сила съдебни решения за отмяна на негови актове, като игнорира дадените от съда задължителни указания за издаването на нов акт. Не следва да бъде толерирано също така бездействието на административния орган при изпълнение на влезли в сила съдебни решения, отменящи нейни актове. Подобно поведение, освен че поставя в несигурност взаимоотношенията в сектора, води и до нанасяне на вреди на енергийните предприятия.

Уважаеми народни представители,

Моля, да предприемете необходимите действия за преустановяване от страна на КЕВР на описаните в този сигнал незаконосъобразни практики, с оглед усъвършенстване на работата на Комисията.

Моля да ни информирате за конкретните мерки, които ще бъдат предприети в тази насока.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Колеги,
днес БГВЕА подаде жалба до Административен съд София град срещу отказ на енергийния регулатор КЕВР да предостави достъп до обществена информация.

Още на 17 ноември миналата година, БГВЕА подаде заявление по реда на закона за достъп до обществена информация, с което поиска да бъде предоставен достъп до всички финансови модели, за няколко поредни години, използвани при изчисляването на преференциалната цена, по която се изкупува електрическата енергия, произведена от вятър, както и заложените в тях ценообразуващи фактори по смисъла на чл.21 от Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическа енергия.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Колеги,
След успешно водено съдебно дело за достъп до обществена информация, БГВЕА задължи КЕВР да се произнесе изрично по заявление за достъп до информация.

До края на съдебното дело, от КЕВР отказваха да се произнесат писмено по заявлението на БГВЕА. След делото, от КЕВР се произнесоха изрично по заявлението на БГВЕА, но на практика продължават да отказват да предоставят достъп до информация. Съществува възможност за ново съдебно обжалване, този път на изричния отказ на КЕВР.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Европейската комисия одобри без възражения мерките за облекчаване на разходите на големите индустриални консуматори за зелена енергия. Окончателното публично публикуване на Наредбата за намаляване тежестта върху българския бизнес, свързана с разходите за възобновяема енергия, предстои след публикуването й във вестника на ЕК. Наредбата ще влезе в сила със задна дата от 1 август 2015 г. и ще важи до 31 декември 2020 г. За да се използва отстъпката за индустриалните консуматори от компонентата в цената за електроенергия, свързана с разходите за възобновяема енергия, те следва да отговарят на определените в Наредбата критерии.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Уважаеми членове,
Във връзка с ежемесечното подаване на информация към Фонд Сигурност на Електроенергийната система (ФСЕС) и последващото ежемесечното плащане (до 15то число на текущия месец), споделяме с вас следната важна информация:

От 29.07.2016г. досегашната банкова сметка на Фонда с номер BG05 BNBG 9661 3300 1421 02 с титуляр Министерство на енергетиката няма да е активна! Плащаниета към ФСЕС следва да се извършват по сметка BG24 BNBG 9661 3100 1426 01 с титуляр Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Повече информация, можете да намерите тук:
https://www.fses.bg/

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Уважаеми колеги,

в допълнение към вчерашната информация, бихме искали да ви напомним, че Закона за енергетиката беше именен - ДВ, бр. 47 от 2016 г.

Съгласно измененията, чл.36е, ал.2 , задължените към фонда лица, следва да подават информация за съответните приходи за предходния месец, до 15-о число на текущия месец, а не до 5то както беше в предходния вариант на закона.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Във връзка с измененията в Закона за публично предлагане на ценни книжа, споделяме с вас следната важна информация.

Както вече ви информирахме, според измененията на ЗППЦК, на производителите на електрическа енергия от вятър, беше вменено задължение да предоставят в Комисията по Финансов Надзор, определен обем от информация. Срокът за първото подаване на документи изтича на 31 юли 2016 година.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Както вече ви информирахме, в брой: 42 на ДВ, от дата 3.6.2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК). С него се разширява кръгът на лицата, задължени да разкриват информация пред Комисията за финансов надзор (КФН).

Съгласно текста на ЗИД и по-конкретно § 1д., разпоредбите на ЗППЦК, глава шеста „а“, за разкриване на информация, ще се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране. Към момента съществува неяснота относно пълният обем от информация, която производителите на електрическа енергия от вятър следва да предоставят в КФН, въпреки че срокът за първото подаване на документи изтича на 31 юли 2016 година.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

В брой: 42 на ДВ, от дата 3.6.2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК). С него се разширява кръгът на лицата, задължени да разкриват информация пред Комисията за финансов надзор (КФН).
Съгласно текста на ЗИД и по-конкретно § 1д., разпоредбите на ЗППЦК, глава шеста „а“, за разкриване на информация, ще се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Вчера 23 юни, парламентарната комисия по енергетика проведе свое редовно заседание. На заседанието беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №654-01-74, внесен от народните представители Светлин Танчев и Георги Ковачев на 31 май 2016г.

Страница 1 от 2

Последни публикации

Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА) © 2017 Всички права запазени! Уеб агенция Кая Про ООД

Search